Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Само теб или всички ни?
— Всички ни.
— Хм — изсумтя Еймъс. Застина неподвижно за момент, после сви рамене. — Ами, хубаво.
— Трябва да говоря с Наоми, но тя не ми вдига. Мислиш ли, че би могъл да откриеш къде е?
Еймъс сви устни, като че ли бе захапал стар лимон.
— Няма да се карам с нея — успокои го Холдън. — Просто не се разделихме по правилния начин. И грешката е моя, така че трябва да я поправя.
— Знам, че виси в онзи бар, за който ни каза Сам миналия път. „Блауе бломе“. Но ако се държиш като идиот, не съм ти казал аз.
— Няма проблем — обеща Холдън. — Благодаря.
Капитанът се обърна да излезе и спря на вратата. Все още изглеждаше полузамаян.
— Какви спънки? — попита. — Каза, че имало някакви спънки.
— Докторът се опитваше да наеме някаква частна охранителна фирма от Луната, за да издири детето. Не се получи и той го приема тежко.
Холдън се намръщи. Пракс усети как от врата му нагоре плъзва топлина. Изчервяваше се.
— Мислех, че ние ще намерим детето — рече Холдън. Звучеше искрено объркан.
— Докторът не беше наясно с това.
— О — въздъхна Холдън. Обърна се към Пракс. — Ние ще намерим детето ти. Няма нужда да наемаш други.
— Не мога да ви платя — каза Пракс. — Всичките ми сметки бяха в системата на Ганимед и дори още да съществуват, нямам достъп до тях. Имам само каквото ми дават хората. Вероятно мога да събера около хиляда долара на ООН. Стигат ли?
— Не — поклати глава Холдън. — С толкова не можем да си купим дори въздух за една седмица, а за вода да не говорим. Ще трябва ние да се погрижим за това.
Капитанът наклони глава на една страна, сякаш се вслушваше в нещо, което само той чуваше.
— Вече говорих с бившата си жена — обясни Пракс. — И с родителите си. Не се сещам за никой друг.
— Какво ще кажеш за всички? — попита Холдън.
— Аз съм Джеймс Холдън — заговори капитанът от големия екран в пилотската кабина на „Росинант“ — и съм тук, за да ви помоля за помощ. Преди четири месеца, часове преди първата атака на Ганимед, едно момиченце с опасна за живота генетична болест е било отвлечено от забавачката си. В последвалия хаос…
Алекс спря записа. Пракс се опита да се надигне в креслото на помощник-пилота, но то се размърда под него и той пак се отпусна.
— Не знам — каза Алекс от пилотското място. — Зеленият фон го кара да изглежда малко блед, не мислиш ли?
Пракс присви леко очи, позамисли се, после кимна.
— Това не е неговият цвят — отбеляза. — Може би, ако беше по-тъмен…
— Ще опитам — отвърна пилотът и зачука с пръсти по екрана. — Обикновено Наоми се занимава с тези работи. Комуникационните пакети не са първата ми любов. Но ще се справим. Какво ще кажеш за това?
— По-добре е — прецени Пракс.
— Аз съм Джеймс Холдън и съм тук, за да ви помоля за помощ. Преди четири месеца…
Ролята на Холдън в малкото представление му бе отнела по-малко от минута — беше записал обръщението си на ръчния терминал на Еймъс. След това механикът и Пракс бяха прекарали цял час, мъчейки се да нагласят останалото. Алекс предложи да използват по-доброто оборудване на „Росинант“. След като го направиха, сглобяването на информацията стана лесно. Пракс взе за основа записите, които бе направил за Никола и родителите си. Алекс му помогна да запише останалото — обяснение за заболяването на Мей; кадрите от охранителните камери със Стрикланд и загадъчната жена, които я отвеждаха от забавачката; данните от тайната лаборатория, допълнени с образи на протомолекулните влакна; снимки на Мей как си играе в парка и кратко видео от втория ѝ рожден ден, когато бе размазала глазурата на тортата по челото си.
Пракс се чувстваше странно да се гледа как говори. Беше виждал предостатъчно записи на самия себе си, но мъжът на екрана бе по-слаб, отколкото очакваше. По-стар. Гласът му бе по-писклив от този, който чуваше в собствените си уши, и не толкова колеблив. Този Праксидики Менг, който скоро щеше да бъде излъчен към цялото човечество, беше друг човек, но достатъчно близък до него. И ако това помогнеше за откриването на Мей, той нямаше нищо против. Ако това я върнеше, бе готов да е всякакъв.
Алекс плъзгаше пръсти по контролните уреди, пренареждаше посланието и свързваше образите на Мей с речта на Холдън. Бяха открили сметка в един базиран в Пояса кредитен съюз, който предлагаше набор от опции за краткосрочни независими сдружения с нестопанска цел, така че всякакви дарения можеха да бъдат приемани автоматично. Пракс гледаше, обзет от отчаяното желание да изкоментира нещо или да вземе нещата в свои ръце. Но нямаше какво повече да стори.