Владетелят на кулата

Прислугата внесе сглобяеми маси и пейки в голямата зала и сервира хляб, пилешко, сирене и паници гореща супа. Както беше споменал уличният търговец, храната ставаше, беше семпла, но засищаща и молителите я нападнаха с ентусиазъм. Васалният лорд и лейди Велис се оттеглиха да обядват насаме, а Рева се оказа седнала до яката старица от опашката. Тя вече бе изложила молбата си — иск срещу бивша работодателка за неизплатени надници, — но беше останала за обяда.

— Почти десет години ших рокли за онази неблагодарна кучка — каза тя с пълна уста и кълка от печено пиле в ръката. — Пръстите си съсипах. И един ден идва тя и ми вика, че ѝ било писнало от острия ми език и да съм си събирала нещата. Ама уличницата на лорда ще се погрижи за нея, ще видиш.

Рева кимаше учтиво и слушаше с половин ухо брътвежите на жената. Хапна малко, но не изпускаше прислугата от поглед. Слугините влизаха и излизаха от залата, главно през една голяма врата в източната стена. Действаха бързо и енергично, движеха се целенасочено, без да губят време в излишни приказки, което подсказа на Рева, че лейди Велис не търпи мързелани сред прислугата си, което на свой ред означаваше, че вероятно ги познава всичките, ако не по име, то по лице.

Изчака още малко, преди да попита едно слугинче за тоалетната. Момичето посочи една по-малка врата в западната стена. В тоалетната нямаше никого и Рева побърза да се преоблече — свали полата, обърна я наопаки и пак я нахлузи, после прибра косата си на стегната опашка и си сложи синия шал. „Измамата е въпрос на очаквания — беше ѝ казал веднъж жрецът. — Хората не се съмняват в онова, което очакват да видят. Единствено необичайното привлича окото.“ Хората очакваха слугините в този дом да се движат бързо и да говорят малко и тя направи точно това: излезе от тоалетната с решителна стъпка, отиде при една маса, взе няколко празни чинии и ги понесе към източната врата. Мина покрай старицата, но тя дори не вдигна поглед от яденето си.

Дръпна се крачка встрани да направи път на други слугини, които тъкмо излизаха през вратата. За щастие те бяха твърде заети със собствените си задачи и не ѝ обърнаха внимание. Зад вратата имаше дълъг коридор със стълбище в края, което най-вероятно водеше надолу към кухните. По стълбите долитаха гласове и Рева се отказа от идеята да се снабди с нож, поне на първо време. Остави празната посуда на перваза на един прозорец и се огледа за скривалище. Само една от вратите в коридора беше отворена — водеше към килер, пълен с метли и парцали. За неин късмет в килера имаше и голям плетен кош, пълен с пране. Само след секунди Рева се озова в коша под купчина дрехи и спално бельо. Малко вероятно бе да я разкрият — след обяда за толкова много хора прислугата щеше да е заета с разчистването и мръсните съдове, а прането сигурно щеше да остане за утре. Скоро толкова ѝ доскуча, че заспа.