Фурията на Академа

Внезапно, без някаква видима причина, младежът усети как го обзема възбуда и разбра, че инстинктите не са го подвели. Откри едно местенце с гъста сянка зад някакъв комин, приплъзна се в него и се спотаи.

Не му се наложи да чака дълго. Забеляза някакво движение в далечния край на улица „Занаятчийска“ и някаква фигура с наметало и нахлупена качулка се плъзна по покривите със същата лекота като него. Тави усети как устните му се разтягат в усмивка. Той разпозна сивото наметало и плавните движения. Отново беше успял да открие Черния котарак.

Фигурата приклекна върху един от покривите и се загледа в певците. След това Котарака се отпусна на четири крака и разпери пръсти върху керемидите с очевидното желание да си почине. Скритата му под качулката глава леко се наклони на една страна и той застина, заслушан с удоволствие в песните. Тави го наблюдаваше, обхванат от странното чувство, че фигурата му е позната. После Котарака се изправи и се понесе като призрак към съседния покрив. Скритото му под качулката лице се обърна към пекарната, чиито маси бяха отрупани с пресни хлебчета, а една червенобуза матрона сновеше напред-назад и изкарваше добри пари, продавайки ароматните самуни. В движенията на Котарака се усетиха нап­режението и гладът и той бързо се спусна покрай далечната страна на сградата, върху която се намираше.

Тави изчака да се изгуби напълно от погледа му, изправи се и скочи върху покрива на пекарната. Намери си друго сенчесто мес­тенце, където да се скрие, и се спотаи в него миг преди Котарака да се появи между двете къщи от другата страна на улицата. Той тръгна спокойно сред тълпата, а когато мина покрай певците, направи една-две танцувални стъпки. После едва забележимо забави крачка и мина покрай масата тъкмо когато матроната зад нея се обърна, за да прибере няколко сребърни монети в касата. Наметалото на Котарака потрепна, докато минаваше покрай масата, и ако Тави не го беше наблюдавал внимателно, никога нямаше да забележи самуна хляб, който се изгуби в диплите му.

Походката на крадеца не се промени и за секунда, той се шмуг­на между пекарната и обущарницата, която се намираше до нея, и се отдалечи тихо и бързо по уличката. Тави се надигна, отиде тихичко до края на покрива и свали от колана си тежест със завързано за нея гъвкаво въже с примка на края. Той разшири примката с бързи, опитни движения, които бе усвоил през годините, докато се занимаваше с големите, упорити и агресивни овни в чичовите му стада от планински овце. Хвърлянето не беше лесно, защото разстоянието беше голямо, а ъгълът неудобен, но той приклекна на ръба на пок­рива и хвърли въжето. Примката на ласото се спусна точно върху главата на Котарака. Крадецът отскочи встрани и успя да подпъхне пръстите си под въжето, преди Тави да затегне примката. Младежът запъна крака и дръпна здраво. Котарака изгуби равновесие и падна на хълбок. Тави уви въжето около комина на пекарната, завърза го с овчарски възел и скочи бързо в уличката. Приземи се с приклякане, след което скочи бързо и се озова върху гърба на крадеца. Използвайки инерцията, той блъсна с всичка сила Котарака в стената.