Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Страхотно – каза Гаел и устните ѝ се разтеглиха в лека усмивка.
Тримата младежи се спогледаха и Тави почувства как собствената му тревога се отразява в очите на приятелите му.
– Внимавайте – каза тихо той. – Не поемайте никакви рискове и бягайте при първия признак за опасност.
Ерен кимна. Гаел го потупа леко по ръката.
– Така – рече Тави. – Да тръгваме. Трябва да излезем поединично.
Гаел кимна и угаси светлината на лампата. Тримата изчакаха очите им да привикнат със сумрака и девойката се измъкна от стаята. Секунди след това Ерен прошепна:
– Успех, Тави! – и също се изгуби в тъмната нощ.
Тави се преви надве, затвори очи и изведнъж се почувства много малък и много уплашен. Беше помолил приятелите си да му помогнат. Ако някой ги наранеше, вината щеше да е негова. Макс вече линееше в Сивата кула, затворен там, защото се беше опитал да помогне на Тави. Това също беше по негова вина. Каквото и да си казваше, той чувстваше вина и за случилото се с леля му Исана. Ако не се беше замесил в събитията, които бяха довели до Втората калдеронска битка, Първият лорд може би никога нямаше да получи възможността да я използва, назначавайки я за холтър.
Естествено, ако не се беше замесил, леля му може би щеше вече да е мъртва, както и всички останали в долината Калдерон. Но въпреки това той не можеше да се отърси от смазващото чувство за вина.
Само да не бяха отвели Макс, мислеше си Тави. Само ако можеше Гай да се събуди. Преките заповеди от Първия лорд щяха да задействат Градския легион, че дори и Кралският легион можеше да се присъедини към търсенето. Гай можеше да се обърне към лоялните към него Върховни лордове, лордове и сенатори и това изцяло щеше да промени ситуацията.
Но Гай не можеше да направи нищо. Макс беше затворен в най-ужасния затвор в страната, охраняван от призователи, които никой не би могъл да надвие... Освен ако нямаше някой, който да може!
Тави рязко вдигна глава, изненадан от неочакваната си идея. Наистина съществуваха хора, които биха могли да преодолеят защитата на Сивата кула. Самите те не бяха призователи, но умееха да надхитряват, заобикалят или обезсилват фуриите, които защитаваха както бижутерите и златарите, така и далеч по-скромните пекарници и ковачници.
А щом бяха способни да преодоляват тяхната защита, може би щяха да успеят да влязат и в Сивата кула. Ако някой успеше да се промъкне вътре и да изкара Макс навън така, че стражата да не усети нищо, приятелят му щеше да се върне в Цитаделата и отново да се превъплъти в Гай Секстус. И тогава вече щеше да има Първи лорд, който да преобърне целия град с главата надолу, за да спаси леля му Исана от похитителите ѝ.
Тави знаеше какво трябва да направи.
Да хване Черния котарак.
Този път не ставаше въпрос за обикновено упражнение, от което зависи крайната му оценка. Тави трябваше да убеди крадеца да му помогне, като влезе в Сивата кула и освободи приятеля му Макс. И то колкото се може по-скоро. Всеки изгубен миг можеше да струва живота на леля му.
Тави присви замислено очи, после се изправи, излезе от класната стая и заключи вратата след себе си. Пъхна ключа на мястото му и се отдалечи в нощта с тихи, решителни крачки.
Глава 30
Тави сам не знаеше какво го накара да се отправи към улица „Занаятчийска“, намираща се в подножието на планината, на чийто връх се издигаше Цитаделата. Тук не се организираха елегантни празненства и градински приеми както на улиците, извисяващи се над останалата част от града. Нито пък можеха да се видят бижутерии или златарски ателиета. На улица „Занаятчийска“ живееха онези, които си изкарваха прехраната със собствените си ръце – ковачи, налбанти, резбари, пекари, каменоделци, касапи, амбулантни търговци, дърводелци и обущари. По провинциалните стандарти домовете им изглеждаха разкошни, но в сравнение с градските улици и намиращите се над тях аристократични квартали всичко тук бе доста бедно.
Но улица „Занаятчийска“ компенсираше недостига на екстравагантност с ентусиазъм. За хората, които трябваше да работят здраво всеки ден, за да си изкарват хляба, Фестивалът по изпращането на зимата бе един от най-любимите периоди в годината и хората полагаха огромни усилия в планирането на празненствата. В резултат на това не оставаше нито един час през деня или нощта, в който на улица „Занаятчийска“ да не се провеждаше някоя весела сбирка. Хората хапваха, пийваха, танцуваха и играеха различни игри и от там непрекъснато се носеха веселяшки викове.