Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

След още едно дълбоко вдишване се отправих към вратата, само за да се размекна, когато стигнах до стълбите. Същите стълби, по които бях минавала милиард пъти. Някак си изглеждаха по-стръмни. По-опасни. Ръцете ми трепереха на парапета, докато спирах на всяка стъпало, събирайки кураж за следващото, чудейки се какво не ми беше наред. Вярно, беше минало време, откакто бях излизала за последно, но със сигурност светът не се беше променил чак толкова.

Когато най-накрая слязох по двете стълбища до първия етаж, огледах стоманената входна врата на комплекса. Стоеше открехната, не съвсем затворена, а дневната светлина се процеждаше по ъглите. Принудих краката си да се преместят един пред друг, дишането ми беше плитко, дланите ми бяха хлъзгави от нерви. Протегнах трепереща ръка към вертикалната дръжка и бутнах. Дневната светлина се втурна вътре, заливайки околността и заслепявайки ме. Дъхът ми секна и затворих вратата. Облягайки се на дръжката за опора, си поех дъх на големи глътки и се опитах да се успокоя.

Една минута. Трябваше ми само минута, за да си събера мислите. Винаги бягаха безцелно, създавайки безпорядък.

— Госпожица Дейвидсън?

Без да се замисля, издърпах пистолета от кобура и го насочих към гласа, идващ от сенчестия вход.

Една жена ахна и отскочи назад, очите й бяха разширени, зяпайки към дулото, насочено към лицето й.

— А-аз съжалявам. Помислих…

— Коя си ти? — попитах, държейки пистолета много по-стабилно, отколкото смятах за възможно, имайки предвид ирационалното състояние на вътрешностите ми.

— Харпър. — Тя вдигна ръце в знак, че се предава. — Казвам се Харпър Ло…

— Какво искаш? — Нямах представа защо все още я държах под прицел. Обикновено милите жени без скрити намерения не ме плашеха. Беше странно.

— Търся Чарли Дейвидсън.

Свалих пистолета, но не го прибрах. Все още не. Можеше да се окаже откачена. Или търговец, който обикаля по домовете.

— Аз съм Чарли. Какво искаш? — Свих се от остротата на собствения ми глас. Защо се държах толкова зле? Бях хапнала хубава закуска.

— А-аз бих искала да ви наема. Мисля, че някой се опитва да ме убие.

Присвих очи, оглеждайки я. Дълга, тъмна коса. Висока и закръглена, но по много хубав начин. Меки черти. Спретнати дрехи. Имаше шал в бебешко синьо, преметнат отпуснато покрай врата й, а краищата му бяха затъкнати в тъмносиньото й палто. Очите й бяха големи, топли и пленителни. Общо взето не изглеждаше луда. Но пък и с повечето луди беше така.

— Търсиш частен детектив? — Едно момиче можеше да се надява. Не бях имала работа от два месеца. Очевидно. Хвърлих поглед нагоре към апартамента на Куки.

— Да. Детектив.

Поех си дълбоко дъх и прибрах Маргарет.

— В момента един вид сменям офисите си. Може да разговаряме в апартамента ми, ако това е добре.

Тя кимна бодро, страхът се виждаше във всяко нейно движение. Горкичката. Със сигурност не заслужаваше грубата ми страна.

С наведена от срам глава тръгнах обратно нагоре. Беше много по-лесно да кача стълбите, отколкото да сляза по тях. Обикновено не беше така. Особено след двумесечен маратон по вегетиране. Мускулите ми трябваше да са атрофирали досега.

— Мога ли да ти предложа нещо? — попитах, когато стигнахме до апартамента ми. Само малко бях останала без въздух.

— О, не, благодаря. Добре съм. — Оглеждаше ме притеснено. Не че можех да я виня. Уменията ми за общуване се нуждаеха от подобрения. — Добре ли си? — попита тя.

— Добре съм. Пъхтенето ще спре след минута. Мина известно време, откакто за последно катерих тези стълби.

— О, има ли асансьор в сградата?

— Ъм, не. Знаеш ли, не съм сигурна, че е разумно да влизаш в апартамента на някой, който току-що е насочил пистолет към теб.

Тя беше заета да разглежда внимателно бъркотията, която бе мой офис/апартамент/бална-зала-когато-ми-се-дотанцува. Тя свали поглед, засрамена от думите ми.

— Предполагам, че съм малко отчаяна.

Предложих й стола и седнах на дивана. За щастие леля Лилиан още не се беше върнала от Африка. След като взех тефтер и химикал, попитах:

— Та, какво става?

Тя преглътна с усилие и каза:

— Случват ми се странни неща. Необичайни неща.

— Например?

— Някой влиза в дома ми и оставя… неща.

— Какви неща?

— Ами, като за начало, тази сутрин намерих мъртъв заек на леглото си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?