Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Как го направи?

Подскочих от звука на глас, идващ иззад мен. Беше висок. Подскокът. Не гласът. Притиснах ръце до сърцето си и се обърнах към тринадесетгодишния починал гангстер, който отговаряше на името Ейнджъл Гарза. Той стоеше в апартамента ми, облечен с обичайните си дънки и тениска и с кърпа, обвита около главата му.

— Ейнджъл, какво, по дяволите?

— Какво искаш да кажеш с това „какво, по дяволите“? Какво направи?

— Какво? — попитах, опитвайки се да успокоя сърцето си. Обикновено не се плашех толкова, когато Ейнджъл изникваше.

Тъмните му кафяви очи се присвиха въпросително.

— Как направи това?

— Не знам. Какво направих?

— В един момент бях на quinceañera3 на братовчедка ми, а в следващата бях тук.

— Наистина?

— Ти ли го направи?

— Не мисля така. Просто си помислих за теб и ти се появи.

— Е, спри. Странно е. — Той се обгърна с ръце и ги потърка.

— Това е готино. Никога не идваш, когато ми трябваш.

— Аз съм ти детектив, pendeja4, а не кученце.

— Не мога да повярвам, че проработи.

— Какви са всичките тези кутии?

— Да не ме нарече pendeja?

Тогава най-накрая ме забеляза и доби познатия поглед в очите.

— Добре изглеждаш, шефке.

— А ти изглеждаш на тринадесет. — Хвърлянето на възрастта в лицето му винаги вършеше работа. Той се наежи и се обърна да огледа новата ми тенджера за сирене. Нямаше да му хареса онова, което щях да го питам, затова се изправих и застанах лице в лице с него, с изпъната стойка и строго изражение. — Трябва да знам къде е той.