Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Механикът не можа да каже какво точно го е причинило, така че отхвърлиха това, както и всичко останало.

Облегнах се назад и потупах бележника си замислено.

— Откога продължава това?

Тя прехапа устната си, отмествайки поглед засрамено.

— От няколко седмици.

— Ами семейството ти?

Пръстите й загладиха ръба на шала й.

— Родителите ми не са от подкрепящия тип. А бившият ми съпруг, е, той използва срещу мен всеки сгоден случай. Не съм му казвала.

— Подозираш ли го?

— Кенет? — Тя се засмя леко. — Не. Той е задник, но е безобиден задник.

Действайки внимателно, попитах:

— Плаща ли ти издръжка?

— Не. Никаква. Няма причина да ме иска мъртва.

Аз не бях толкова сигурна за това, но реших да го приема засега.

— Ами колеги от работата?

Отново я засрамих. Тя пребледня под питащия ми поглед.

— Аз всъщност не… не работя. От известно време не съм имала работа.

Интересно.

— Как си плащаш сметките?

— Родителите ми са много заможни. На практика ми плащат, за да стоя настрани от тях. Върши добра работа и за двете страни.

Не можех да не стигна до заключението, че ако нея я нямаше, повече нямаше да им се налага да се грижат за нея. Вероятно родителите й бяха още по-малко подкрепящи, отколкото си представяше.

— Какво мислят те за тази ситуация?

Тя сви рамене.

— Вярват ми дори по-малко от полицай Тафт.

Спечели ме на „полицай Тафт“. Макар да не бяхме точно врагове, не бяхме и приятели. Веднъж имахме сблъсък, който приключи, като той ме кълнеше и изфуча от апартамента ми. Не забравям такива сблъсъци. Този включваше сестра му, която беше починала, когато бил много малък. Той стана сприхав, когато му казах, че тя стои зад него. Някои хора ставаха много чувствителни, когато им кажех, че починалите членове на семейството им са започнали да ги шпионират.

— Добре — казах аз, — ще поема случая при едно условие.

Напрежението изглежда отслабна. Не бях сигурна дали бе, понеже поех случая й, или наистина толкова много се боеше за живота си.

— Всичко — каза тя.

— Трябва да обещаеш да си искрена с мен. Щом веднъж поема този случай, аз съм на твоя страна, разбираш ли? Мисли за мен като за твой лекар или терапевт. Не мога да повторя нищо от това, което си ми доверила, без изричното ти разрешение.

Тя кимна.

— Ще ти кажа всичко, което мога.

— Добре, първо, имаш ли някаква идея, някакво подозрение за това кой би искал да си мъртва?

Повечето хора имаха такива, когато биваха заплашвани, но Харпър поклати глава.

— Опитвах и опитвах. Просто нямам идея кой би искал да ме нарани.

— Няма проблем. — Не исках да я притискам твърде силно. И така изглеждаше крехка, а завирането на пистолета ми в лицето й надали бе помогнало.

Записах си имената на най-близките й семейство и приятели, всеки, който би могъл да потвърди историята й. Опитът за убийство не беше шега работа. Нито пък преследването и тормоза. Фактът, че семейството й не я приемаше на сериозно, ми направи впечатление. Трябваше да ги посетя възможно най-скоро.