Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Джеймс Харпър се приближи до жените и извади от пояса си връзка ключове. Погледът му се плъзна изпитателно по лицата и фигурите на затворничките. Бяха решили да им позволят да се измият, за да се подготвят за продажбата, но по изрично настояване на Гъртруд Фич къпането не можеше да стане на палубата, пред очите на толкова мъже. Вместо това тя бе изпратила оскъдно парче сапун и две кофи с вода в трюма, където жените светкавично се бяха сдърпали коя по-напред да се изкъпе и в крайна сметка бяха разлели водата. Трите месеца, прекарани в морето, бяха взели своето, и сега затворничките изглеждаха не по-добре от най-бедните лондонски просяци. Шансовете която и да било от тях да бъде продадена на добра цена изглеждаха нищожни, но така й се падаше на проклетата щерка на Търнбул, задето ги беше уморила от глад и задето тъй твърдоглаво се бе противопоставила на идеята екипажът да зърне една-две голи гърди или задници. И без това гледката на тези изпосталели, кокалести женски тела едва ли можеше да предизвика нещо повече от скептична гримаса.
— Добре, дами! Хайде, живнете малко! — извика Харпър, като се постара да звучи весело. — Ето, сега ще ви освободим. Не можем да позволим тези селяндури да ви гледат оковани, нали? Хайде, не е дошъл краят на света — напротив, това е началото на един съвсем нов живот за всички ви.
— Пфу! — изсумтя една стара, посивяла затворничка. Мориса се изкикоти и пристъпи предизвикателно напред към боцмана.
— Що бе, Джейми, момчето ми, да не мислиш, че на тия аборигени им пука дали сме оковани или не? Чувала съм, че много от тях са ги докарали тук във вериги, също като нас.
Джеймс Харпър се направи, че не я е чул и се обърна към Роджър Блейк, за да му подаде ключовете за веригите, с които бяха оковани глезените на затворничките.
— Махни жартиерите им, приятел, докато аз взема гривните…
Горе на квартердека капитан Фич, който най-после неохотно бе отстъпил пред настояването на властната си съпруга, избърса лъсналото си от пот чело с една смачкана носна кърпа и пристъпи към парапета, за да подвикне към боцмана:
— Господин Харпър, ще бъдете ли така добър да се качите на мостика? — Получаваше киселини в стомаха при мисълта, че жена му ще надзирава лично продажбата. Това означаваше край на плановете му да запази червенокосата за себе си. Беше толкова ядосан, че изобщо не възнамеряваше да прикрива истинския източник на заповедите си. — Госпожа Фич желае да изясните на осъдените, че трябва да й предоставят пълна възможност да участва при сключването на всички сделки.
— Да, капитане — отговори Харпър, питайки се кога ли госпожа Фич ще реши да обуе панталоните на мъжа си и да поеме изцяло командването на кораба. Намесата й в обичайния корабен протокол го дразнеше неимоверно много, но пък в крайна сметка корабът не беше негов.
— Веднага, сър.
Харпър се обърна отново към затворничките.
— Стройте се в редица, дами, и позволете на господин Блейк да свали оковите ви.
Сетне подаде ключовете на помощника си и се заизкачва по мостика, оставяйки по-младия мъж да провери състоянието на жените — задача, за която изобщо не му завиждаше, защото му беше неудобно да се отнася с тях като с животни на пазара. Някои от затворничките изглеждаха толкова млади и невинни — също като собствената му любима сестричка.
Той се приближи до семейство Фич, кимна отсечено на капитана и се обърна към Гъртруд, която бе вперила втренчено поглед в него.
— Добър ден, мадам.
— Господин Харпър! — Гласът й поначало бе силен, но когато решеше да повиши тон — а ситуацията бе точно такава — се превръщаше в истински рев. — Както знаете, аз съм пряко заинтересувана от онова, което става на борда на този кораб, затова бих искала да ме държите в течение на всяка оферта, преди да сключите окончателно договор за продажба. Така ще мога да изготвя точен доклад, който да представя на баща си. Разбрахте ли ме?
Как можеше човек да пренебрегне повелите й, след като собственикът на кораба й беше баща? Поне капитан Фич със сигурност не можеше.
— Както желаете, мадам.
— Има още нещо, което много ме тревожи, господин Харпър — безцеремонно заяви тя. — Не одобрявам това, че сте затворили Джейкъб Потс в карцера. Този човек винаги е имал добрината да ме информира за действията на затворниците и за всяко своеволно пренебрегване на моите заповеди. Ще отмените незабавно това необмислено нареждане и ще го пуснете на свобода.