Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Навремето това мото бе означавало нещо за друидите. Още една от малките иронии, които ни поднася животът, помисли си изморено Бремен.
— Добре дошъл, Бремен — поздрави го Атабаска със своя дълбок и високопарен глас. Този поздрав бе традиционен, но в неговата уста звучеше кухо и изкуствено.
— Добре заварил, Атабаска — отвърна Бремен. — Благодаря, че се съгласи да ме приемеш.
— Сирид Лок бе много убедителен. Освен това, ние не отпращаме от прага си онези, които някога са били наши братя.
Някога да, но не и сега, бе подтекстът на думите му. Бремен тръгна през стаята към огромното писалище, макар да се чувстваше отделен от Атабаска от нещо много по-голямо от полираната повърхност. Той отново се зачуди колко малък се усеща човек пред този едър мъж, малък, като малко момченце. Макар че беше с няколко години по-стар от Атабаска, Бремен не успяваше да потисне чувството, че се намира пред по-възрастен от него.
— Какво имаш да ми кажеш, Бремен? — попита Върховният друид.
— Четирите земи са изложени на смъртна опасност — отвърна Бремен. — Тролите са били подчинени на мощ, която излиза далеч извън обхвата на обикновения живот и силата на смъртните. Съвсем скоро другите раси ще попаднат под властта й, ако не се намесим, за да ги защитим. Дори друидите се намират в огромна опасност.
Атабаска премяташе разсеяно Ейлт Друин из пръстите си.
— И каква форма има това зло? Продукт на магия ли е?
Бремен кимна и отвърна:
— Слуховете са истина, Атабаска. Господаря на Магията е реален. Но има и още нещо, той е превъплъщение на друида размирник Брона, за когото се смяташе, че е победен и унищожен преди повече от триста години. Брона е оцелял, поддържал се е жив чрез зловредна и неразумна употреба на Друидския сън и като е разрушил душата си. Вече няма тленна форма, а е само дух. Но въпреки всичко остава фактът, че е жив и е източник на опасността, която ни заплашва.
— Видя ли го? Той ли беше обектът на твоите търсения?
— Да.
— И как го постигна? Той ли те допусна? Сигурно е трябвало да влезеш преобразен.
— Прикрих се с магия, за да стана невидим през част от пътуването си. После се обвих в мрачните одежди на собственото зло на Господаря на Магията, което дори самият той не би могъл да разкрие.
— Станал си едно цяло с него? — Атабаска бе хванал ръце зад гърба си. Очите му гледаха твърдо и внимателно.
— За известно време станах като него. Налагаше се, за да проникна достатъчно близо и да се уверя в съмненията си.
— А дали като си се превърнал в едно цяло с него, не си бил покварен по някакъв начин, Бремен? Дали употребата на магия не е нарушила преценката и баланса ти? Откъде си сигурен, че това, което си видял, не е само нещо въображаемо? Откъде можеш да знаеш, че откритието ти е реално?
Бремен се насили да запази спокойствие.
— Щях да зная, ако магията ме беше покварила по някакъв начин, Атабаска. Посветих години от живота си на изучаването й. Познавам я по-добре от всеки друг.
Атабаска се усмихна, хладно и невярващо.
— Но точно в това е въпросът. Доколко може някой от нас да оцени силата на Магията? Ти се отцепи от Съвета, за да се заемеш сам с проучвания, за чиято опасност беше предупреден. Пое по същия път, по който тръгна и някой друг — съществото, което твърдиш, че преследваш. Магията го е покварила, Бремен. Откъде си толкова сигурен, че не е покварила и теб? О, убеден съм, че се смяташ за неподвластен на нейното влияние. Но така мислеха и Брона, и последователите му. Магията е коварна сила, мощ, която надхвърля нашите разбирания и на която не може да се разчита. Увличали сме се от нея и сме били измамени. Тя още ни привлича, но сега сме много по-предпазливи отпреди — предпазливи сме, защото се поучихме от нещастието на Брона и останалите. А ти беше ли предпазлив, Бремен? Магията погубва; поне това знаем за нея. Тя покварява всички, които я използват, по един или друг начин, като накрая унищожава онзи, който борави с нея.
Бремен успя да се овладее и отвърна спокойно:
— Не може да се твърди категорично какви са последиците от прилагането на магия, Атабаска. Покварата може да дойде постепенно и под различни форми, в зависимост от начините, по които се прилага тя. Но това може да се каже и за старите науки. Всяка употреба на сила покварява, но това не означава, че не може да бъде употребена за добри цели. Зная, че не одобряваш работата ми, но от нея има полза. Аз не се отнасям лекомислено към мощта на магията. Нито пък отричам възможностите й.