Първият крал на Шанара

Той се обърна и тръгна надолу по стълбите към мрака. Бремен си помисли, че е голям щастливец да има Сирид за приятел. Спомни си го като млад, когато още учеше занаята, но беше все така силен и здраво стъпил на земята. Сирид бе дошъл от Арборлон и бе останал верен на първоначалната си служба, отдаден на каузата на друидите. Подобна ангажираност бе рядкост от страна на някой, който не беше друид. Бремен се зачуди дали елфът би постъпил отново така, ако имаше шанса да изживее живота си отначало.

Той престъпи през вратата и зави по коридора вдясно. Залата имаше сводест таван, укрепен с големи дървени греди, които лъщяха от лак и восък. По стените висяха гоблени и картини. Няколко древни мебели и стари брони заемаха едно изолирано пространство в малка ниша, осветено от едва мъждукащи свещи. Времето бе пленено зад тези стени, където нищо не се променяше, въпреки изнизването на дните и сезоните. В Паранор, най-старата и най-укрепената твърдина в Четирите земи, пазител на своето знание, хранилище на най-скъпоценните реликви и книги, цареше атмосфера на неизменчивост. Какъвто и прогрес да бе постигнат след края на варварщината, настъпила след Великите войни, източникът му беше тук. Сега имаше опасност всичко това да изчезне, да бъде загубено завинаги и, изглежда, единствен той съзнаваше това.

Бремен стигна до вратите на библиотеката, отвори ги тихо и пристъпи вътре. Помещението бе малко за библиотека, но бе претъпкано с книги. След разрухата на стария свят можеха да се намерят съвсем малко книги, а повечето от тях бяха съставени от друидите в последните двеста години, старателно изписани на ръка по спомени и наблюдения на шепа мъже и жени, които все още помнеха. Почти всичко се пазеше тук, в тази и в следващата стая, а Кал Рис бе друидът, отговорен за съхранението му. Всяка от книгите имаше голяма стойност, но никоя не можеше да се сравни с Друидските хроники — резултатът от усилията на Съвета да възстанови изгубеното знание на науката и магията от вековете преди Великите войни, от опитите им да разкрият тайните на силата, която бе дала най-великите творения на стария свят, да уточнят още не съвсем ясните детайли за възможностите на устройствата и формулите, талисманите и заклинанията, съжденията и схващанията, които един ден може би щяха да бъдат разбрани изцяло.

Друидските хроники. Това бяха книгите, от които Бремен се интересуваше най-много. Това бяха книгите, които той възнамеряваше да спаси.

Кал Рис беше покачен на една стълба и подреждаше няколко захабени и парцаливи книги с кожена подвързия, когато Бремен влезе. Библиотекарят се обърна и се втрещи, щом видя, кой стои пред него.

Кал Рис бе дребен, жилав човек, леко прегърбен от годините, но все още достатъчно пъргав, за да се катери. По ръцете му имаше прах, а ръкавите на робата му бяха навити и пристегнати. Сините му очи примигнаха и се свиха, когато усмивката грейна на лицето му. Той бързо се спусна по стълбата, тръгна към Бремен и стисна здраво ръцете на госта си.

— Стари приятелю! — поздрави го Кал. Тясното му лице беше като нашарено от сипаница, но умно и одухотворено, носът му приличаше на закривен клюн, а устните — на две тънки линии. Имаше малка брада — просто кичур, стърчащ от заострената му брадичка.