Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Беше тъжно. Дойде да ги предупреди, но те бяха недостижими за него. Усещаше го. Сега очакваше само всичко това да се потвърди.
А потвърждението дойде скоро след като четирите часа изтекоха. Атабаска влезе през вратите с безцеремонното отношение на човек, който има и по-важни дела за вършене.
— Бремен. — В поздрава му се усещаше пренебрежение. Не обърна никакво внимание на Сирид Лок, не му каза нито да си тръгва, нито да остане. — Съветът обсъди молбата ти и я отхвърли. Ако искаш да я представиш още веднъж в писмен вид, тя ще бъде предадена на комисия за обсъждане. — Той седна зад писалището си със снопче книжа и започна да ги преглежда. Ейлт Друин проблесна ярко, когато се разлюля на гърдите му.
— Ние сме поели задължението да следваме курс на невмешателство в делата на расите, Бремен. Твоето искане е в разрез с това правило. Длъжни сме да стоим встрани от политически конфликти и териториални междуособици. Твоите твърдения са много неопределени и напълно недоказани. Не можем да ги приемем за верни. — Той вдигна поглед и добави: — Можеш да се запасиш с всичко, от което имаш нужда, за да продължиш пътуването си. Желая ти късмет. Капитан Лок, моля, ескортирайте нашия гост обратно до крепостните врати.
Той отново сведе поглед. Бремен се взираше безмълвно, втрещен от безцеремонността, с която бе отхвърлен. Когато Атабаска продължи да го игнорира, той каза тихо:
— Ти си глупак. — После се обърна и последва Сирид през тясната вратичка към коридора, който ги бе довел дотук. Чу как вратата се затваря и заключва зад него.
ТРЕТА ГЛАВА
Сирид Лок и Бремен се спускаха обратно по стълбите в мълчание, стъпките им кънтяха в самотна каденца по лъкатушещия коридор. Зад тях светлината на площадката пред задния вход на помещенията на Върховния друид се стопи в мрака. Бремен се опитваше да потисне горчилката, която го изпълваше. Бе нарекъл Атабаска глупак, но може би истинският глупак беше самият той. Кинсън бе прав. Идването му в Паранор бе загуба на време. Друидите не бяха готови да изслушат своя блуден брат. Не се интересуваха от безумните му фантазии, от опитите му да се прокрадне обратно в тяхното лоно. Той ги виждаше как си разменят развеселени, саркастични погледи, когато Върховният друид ги информира за искането му. Виждаше ги как поклащат глави с негодувание. Високомерието му бе попречило да разбере колко голяма е бариерата, която трябва да преодолее, за да спечели отново доверието им. Само да можеше да поговори с тях, те щяха да го изслушат, така си бе мислил. Но не му беше даден шанс да стори дори и това. Самоувереността му го бе провалила. Гордостта му бе изиграла лоша шега. Беше направил голяма грешка.
Но въпреки всичко бях длъжен да го направя, опита се той да оправдае донякъде провала си. Най-малкото сега не трябваше да живее с вината и болката, която щеше да изпита, ако не бе предприел нищо. Нямаше как да бъде сигурен в резултата от усилията си. Но неговото посещение все пак можеше да доведе до нещо добро, някаква малка промяна в протичането на събитията, в настроенията, нещо, което той сега не можеше да предвиди. Не биваше да омаловажава съвсем усилието си. Кинсън може и да беше прав за крайния резултат, но и двамата не можеха да са сигурни дали от това нямаше да излезе нещо.
— Съжалявам, че не ти бе позволено да говориш, Бремен — рече тихо Сирид, като хвърли поглед през рамо.
Бремен вдигна очи, притеснен от мисълта колко ли съкрушен изглежда. Нямаше време за самооправдания. Беше изгубил шанса да говори директно пред Съвета, но имаше и други задачи, които да изпълни, преди да бъде пропъден завинаги от крепостта, и трябваше да се заеме с тях.
— Сирид, дали ще има време да посетя Кал Рис, преди да си тръгна? — попита той. — Ще отнеме само няколко минути.
Спряха на стълбите взрени един в друг, крехкият на вид старец и закаленият от времето елф.
— Беше ти казано, че можеш да получиш всичко, което ти е необходимо за пътуването — отбеляза Сирид Лок. — Не беше уточнено какво точно включва това. Струва ми се, че една кратка визита ще бъде в реда на нещата.