Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Радвам се да те видя, Кал — отвърна Бремен. — Липсваше ми. Липсваха ми нашите разговори, усилията ни да прозрем световните мистерии, съжденията ни за живота. Дори жалките ни опити в шегите. Сигурно ги помниш.
— Помня ги, помня ги, Бремен — засмя се другият. — Е, ето те тук.
— Но се опасявам, че мога да остана само няколко минути. Чу ли вече?
Кал кимна. Усмивката изчезна от лицето му.
— Дошъл си да ни предупредиш за Господаря на Магията. Атабаска го предаде вместо теб. Помолил си да говориш пред Съвета, но той го стори вместо теб. Прекалено се е ангажирал, не мислиш ли? Но той си има своите причини, както и двамата с теб знаем. Във всеки случай Съветът гласува против. Неколцина спориха доста яростно в твоя защита. Риска, например. Тей Трифънйъд също, а и още един-двама. — Той поклати глава и добави: — Опасявам се, че аз запазих мълчание.
— Защото не си виждал никакъв смисъл да говориш — рече Бремен услужливо.
Но Кал отново поклати глава.
— Не, Бремен. Защото съм твърде стар и нямам сили за спорове. Чувствам се добре сред моите книги и искам само да ме оставят на мира. — Той примигна и погледна внимателно към Бремен. — Наистина ли си убеден в това, което твърдиш за Господаря на Магията? Наистина ли съществува? Брона ли е, друидът отцепник?
Бремен кимна.
— Точно за него говорих на Атабаска и точно той е огромната опасност за Паранор и Съвета. Рано или късно ще дойде тук, Кал. И когато го направи, ще разруши всичко.
— Може би да — призна Кал, потрепервайки. — А може би не. Не винаги се случва онова, което очакваме. Двамата с теб винаги сме били съгласни по този въпрос.
— Опасявам се, че този път шансът да се случи нещо по-различно от това, което аз предвиждам, е много малък. Друидите прекарват твърде много време зад тези стени. Не могат да видят какво всъщност се случва навън. Това ограничава кръгозора им.
Кал се усмихна.
— Ние имаме своите очи и уши и научаваме много повече, отколкото подозираш. Нашият проблем не е неосведомеността, а самодоволството. С готовност приемаме живота, който познаваме, и неохотно признаваме съществуването на нещо, което можем само да си представим. Мислим, че събитията трябва да протичат по наша воля и ничий глас освен нашия няма значение.
Бремен положи ръка на слабото рамо на дребния човек.
— Ти винаги си бил най-разумният от всички ни. Би ли се решил на едно малко пътуване с мен?
— Опитваш се да ме спасиш от съдбата, която смяташ, че ще ме сполети, нали? — Кал се засмя. — Твърде късно е за това, Бремен. Моята съдба е свързана безвъзвратно с тези стени и с писането на книгите, с които съм се заел. Твърде стар съм и твърде ангажиран с работата си, за да изоставя делото на целия си живот. Това е всичко, което зная. Аз съм един от друидите, които ти описах, изпосталели старчоци, вече преминаващи в миналото. Каквото сполети Паранор, това ще сполети и мен.
Бремен кимна. Беше очаквал Кал Рис да каже точно това, но се чувстваше длъжен да го помоли.
— Надявам се да размислиш. Има и други стени, между които да живееш, и други библиотеки, за които да се грижиш.
— Така ли? — попита Кал, извил нагоре вежда. — Е, те чакат други ръце, предполагам. Аз принадлежа на това място.
Бремен въздъхна.
— Тогава помогни ми по друг начин, Кал. Моля се да съм сбъркал в преценката си за опасността. Моля се да бъркам за това, което ще се случи. Но ако не е така, ако Господаря на Магията дойде в Паранор и вратите му не успеят да го задържат, тогава някой трябва да се погрижи за спасяването на Друидските хроники. — Той млъкна за миг и добави: — Те все още ли се съхраняват отделно в съседното помещение, зад скритата в библиотеката врата?
— Все още и винаги — отвърна Кал.
Бремен посегна към робата си и извади малка кожена кесия.
— Тук има специален прах. Ако Господаря на Магията успее да проникне зад тези стени, разпръсни това над Хрониките и те ще бъдат запечатани завинаги. Прахът ще ги скрие. Ще бъдат в безопасност. — Той подаде кесийката на Кал, който я пое неохотно. Съсухреният друид задържа торбичката в шепите си, като че да прецени стойността й.
— Елфическа магия? — попита той и Бремен кимна. — Някаква форма на магически прах, предполагам. Някаква форма на чародейство от стария свят. — Той се ухили дяволито. — Имаш ли представа какво ще ми се случи, ако Атабаска намери това у мен?
— Имам — отвърна Бремен сериозно. — Но той няма да го намери, нали?