Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Атабаска поклати лъвската си глава.
— Смятам, че си твърде потопен в тази материя, за да можеш да прецениш обективно. Това бе основният ти недостатък, когато ни напусна.
— Възможно е — съгласи се кротко Бремен. — Но това вече няма значение. Сега е важно само, че сме изправени пред заплаха. Друидите, Атабаска. Брона със сигурност помни какво доведе до разгрома му по време на Първата война на расите. Ако възнамерява да опита да завладее Четирите земи отново, което сега изглежда доста вероятно, той ще поиска да разруши първо най-голямата заплаха. Друидите. Съвета. Паранор.
Атабаска се взира известно време в него със сериозно изражение, после се обърна, приближи се до един от прозорците и застана там, загледан в слънчевата светлина навън. Бремен изчака малко и каза:
— Трябваше да дойда тук, за да те помоля да ми разрешиш да се обърна към Съвета. Дай ми шанс да разкажа на останалите какво видях. Остави ги те сами да преценят доколко са основателни твърденията ми.
Върховният друид се обърна, брадичката му бе леко вирната и той сякаш гледаше Бремен отгоре надолу.
— Зад тези стени ние сме общество, Бремен. Семейство. Живеем като братя и сестри, отдадени на една цел — да придобием знания за нашия свят и да се научим да ги прилагаме. Не ценим никого повече от останалите, смятаме всички за равни. Това е нещо, което ти никога не си успявал да приемеш.
Бремен понечи да се възпротиви, но Атабаска вдигна ръка в знак да замълчи.
— Ти ни напусна по свой собствен избор. Предпочете да изоставиш семейството си и работата си заради личните си стремежи. Твоите проучвания не могат да бъдат споделени с нас, тъй като те престъпват границите на властта, която сме установили. Това, което е добро за един, никога не може да подмени онова, което е добро за цялата общност. В семействата трябва да има ред. Всеки член от семейството трябва да уважава останалите. Когато ни напусна, ти показа неуважение към желанията на Съвета заради своите проучвания. Смяташе, че си по-наясно с нещата от нас. Сам се отказа от мястото си в нашата общност. — Той хвърли на Бремен студен поглед и продължи: — А сега се надяваш да се върнеш и да станеш наш водач. О, не си прави труда да отричаш, Бремен! Към какво друго се домогваш, ако не точно към това? Идваш със знание, което претендираш, че е само твое, с познания за сила, в която си посветен единствено ти, и с план за спасението на расите, който само ти можеш да създадеш. Господаря на Магията съществува. Господаря на Магията е Брона. Друидът отцепник използва Магията за собствените си цели и е подчинил тролите. Те ще предприемат поход срещу Четирите земи. А ти си единствената надежда. Ти трябва да ни посъветваш какво да направим и после ще ни заповядаш да изпълним дълга си и да спрем това извращение. Ти, който ни изостави за толкова дълго, сега трябва да ни водиш.
Бремен поклати бавно глава. Вече знаеше как ще завърши всичко това, но се принуди да продължи.
— Никого не искам да водя. Искам само да ви предупредя за опасността, която открих, и нищо повече. Какво ще се случи после, ще бъде решено от теб, като Върховен друид, и от Съвета. Не се стремя да се завърна като член на Съвета. Просто ме изслушай, а после ме отпрати.
Атабаска се усмихна.
— Все още си толкова самоуверен. Впечатлен съм. Възхищавам се на куража ти, Бремен, но смятам, че си на грешен път и се заблуждаваш. Освен това аз съм само един глас и нищо повече, нямам никакво намерение да взимам еднолично решение по този случай. Почакай тук с капитан Лок. Ще свикам Съвета и ще ги помоля да обсъдят твоята молба. Дали ще решат да те изслушат, или не? Този избор ще оставя на тях.
Той удари рязко по писалището и тясната врата на задния изход се отвори. Сирид Лок влезе и поздрави.
— Остани тук с нашия гост — нареди му Атабаска, — докато се върна.
После Върховният друид излезе през широките двойни врати в предната част на помещението, без да поглежда назад.
Атабаска го нямаше вече почти четири часа. Бремен седеше на пейка при един от високите прозорци и се взираше навън в смътната светлина на късния следобед. Чакаше търпеливо, защото знаеше, че нищо друго не може да направи. Поговори известно време със Сирид Лок, увлечен от новините относно работата на Съвета, разбирайки, че тя продължава в същата насока, както преди години, че малко се е променило, че почти нищо не е свършено. Това го угнети и скоро се отдаде на размисли за своите цели. Замисли се за това какво ще каже пред Съвета и как може да отговорят членовете му, но в сърцето си знаеше, че усилията му ще се окажат безплодни. Сега осъзна и защо Атабаска се бе съгласил с него. Върховният друид смяташе, че ще е по-добре да допусне да бъде изслушан, отколкото да го отпрати веднага, че е по-добре да си придаде вид, че ще обмисли искането му, отколкото да не направи нищо. Но решението вече бе взето. Не възнамеряваше да го послуша. Бремен беше прокуден и Атабаска нямаше да му позволи да се върне. Поради никаква причина, без значение колко убедителен ще бъде, колко завладяващ. В неговото съзнание той бе опасен човек, а може би и в съзнанието на останалите също. Той използваше неразумно магия. Играеше си с огъня. Те нямаше как да изслушат такъв човек. Никога.