Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Не от Паранор, Риска — възрази Бремен. — Но все пак още усещам това място като свой дом. А ти как си?
— Добре. Но съм отегчен. Няма почти никаква нужда от моите умения зад тези стени. Малцина от новите друиди хранят интерес към изкуството на войната. Поддържам формата си благодарение на стражата. Сирид ме изпитва всеки ден.
Елфът изсумтя и каза:
— Искаш да кажеш, че ме схрускваш всеки ден на закуска. Какво правиш тук? Откъде разбра къде да ни намериш?
Риска пусна Бремен и се огледа мистериозно.
— Тези стени имат уши, за онези, които знаят да слушат, де.
Сирид Лок се засмя въпреки волята си и рече:
— Шпионирането на ближния май се оказа най-уважаваното от всички бойни умения!
Бремен се усмихна на джуджето.
— Знаеш ли защо съм дошъл?
— Зная, че си тук, за да говориш с Атабаска. Но преди това исках да ти кажа нещо. Не, Сирид, остани, нямам тайни от теб. — Джуджето придоби сериозно изражение и добави: — Може да има само една причина за завръщането ти, Бремен. И сигурно новините никак не са добри. Но така да бъде. Ти обаче ще имаш нужда от съюзници, а аз съм един от тях. Можеш да разчиташ на гласа ми, ако се стигне дотам. Имам влияние в Съвета, каквото малцината, които още те подкрепят, не могат да предложат. Трябва да знаеш как стоят нещата в действителност, тук не си добре дошъл.
— Надявам се да убедя Атабаска, че общата ни цел изисква да загърбим различията помежду си. — Бремен сви вежди угрижено. — Не може да е чак толкова трудно да разбере това.
Риска поклати глава.
— Може, може, ще видиш. Трябва да бъдеш силен. Не бива да му отстъпваш. Той не харесва това, което си — предизвикателство за властта му. И с нищо не би могъл да го убедиш да го забрави. Страхът е оръжието, което ще ти послужи по-добре от всякакви доводи. Накарай го да разбере опасността. — Риска внезапно се извърна към Сирид и попита: — Ти би ли го посъветвал друго?
Елфът се поколеба, после поклати глава и отвърна:
— Не.
Риска се протегна и сграбчи още веднъж ръцете на Бремен.
— Ще си поговорим после.
След това се понесе надолу по коридора и изчезна в сенките. Старецът се усмихна на себе си. Силен дух, силно тяло, упорит и непреклонен във всичко. Такъв си беше Риска. И никога нямаше да се промени.
Старецът и елфът продължиха из мрачните коридори и стълбища, виещи се все по-навътре в крепостта, докато най-накрая стигнаха до една площадка в края на стълбите, която водеше до малка, тясна, обкована с желязо врата. Бремен бе виждал тази врата няколко пъти през годините, прекарани в крепостта. Тя беше заден вход към канцелариите на Върховния друид.
Атабаска чакаше вътре, за да го приеме. Бремен пое дълбоко дъх.
Сирид Лок почука три пъти на вратата, направи пауза и почука още веднъж. Отвътре един познат глас избоботи:
— Влез.
Капитанът на друидската стража бутна тясната врата, отвори я и пристъпи настрани.
— Беше ми наредено да чакам тук — рече меко той.
Бремен кимна, развеселен от тържествеността, изписана по лицето на елфа.
— Да, разбирам. Благодаря ти отново, Сирид.
После отвори ниската врата и пристъпи вътре. Стаята му беше позната. Това бяха личните покои на Върховния друид, стая за отдих и лични срещи. Беше голяма, с висок таван и прозорци от оловно стъкло, с полици, по които се виждаха книжа, различни предмети, дневници, папки и тук-там няколко книги. Масивни, обковани с желязо двойни врати заемаха средата на отсрещната стена. В центъра на стаята имаше огромно празно бюро. Лакираната му дървена повърхност отразяваше светлината на свещите.
Атабаска стоеше зад бюрото и чакаше. Той бе едър, внушителен мъж с рошава, дълга бяла коса и студени сини очи, поставени дълбоко в червендалестото му лице. Бе облечен в тъмносинята роба на Върховен друид, привързана с колан на кръста и без никакви отличителни знаци. Но около врата му висеше Ейлт Друин, медальонът на Върховните друиди от времето на Галафил. Ейлт Друин бе изкован от злато с примеси на придаващи здравина метали, обточен със сребърни орнаменти. Беше изработен във формата на ръка, стиснала горяща факла. Ръката и факлата бяха символ на друидите от самото начало. Говореше се, че медальонът притежава магически сили, но никой не беше виждал тази магия в действие. Думите „Ейлт Друин“ бяха елфически и в буквален превод означаваха „Сила чрез знание“.