Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Когато стигна при тях, Бремен усети как непоколебимостта им е нараснала с неговото приближаване. Каза им само:
— Добро утро на всички!
— Добро утро, Бремен — отвърна единият, като пристъпи напред и се поклони леко.
— Ти ме познаваш?
Стражът кимна.
— Чувал съм за теб. Съжалявам, но ти е забранено да влизаш.
Той премести поглед и към Кинсън, с което даде да се разбере, че забраната е в сила и за него. Беше учтив, но категоричен. Никакви прогонени друиди не се допускаха. Нито пък представители на човешката раса. И това не подлежеше на никакви възражения.
Бремен погледна нагоре към парапетите, като, че бе схванал същността на въпроса.
— Кой е капитан на стражите?
— Сирид Лок — отвърна стражникът.
— Би ли го помолил да слезе, за да поговорим?
Елфът се поколеба, обмисляйки молбата. Накрая кимна и отвърна:
— Моля, изчакайте тук.
Той изчезна през една странична врата в цитаделата. Бремен и Кинсън останаха да чакат пред останалите стражи в сянката на крепостната стена. Нямаше да е особено трудно да минат през тях и да ги оставят втренчени в илюзорните им образи, но Бремен бе решил да не използва магия, за да проникне в града. Мисията му бе твърде важна, за да рискува да си навлече гнева на Съвета, като надхитри охраната и я направи на глупаци. Те не биха толерирали фокусите. Биха уважили прямотата. А той искаше да играе точно по тези правила.
Бремен се обърна и погледна към гората. Слънчевата светлина вече бе проникнала и в най-дълбоките й недра, разсейваше сенките и озаряваше крехките стебла на дивите цветя. Настъпила е пролетта, сепна се той. Бе изгубил представа за времето, докато пътуваше на север и обратно, погълнат от търсенето си. Пое си дъх, запленен от лекия аромат, процеждащ се откъм дърветата. От много време не бе обръщал внимание на цветята.
Усети някакво движение при портите зад гърба си и се обърна. Стражът, който бе влязъл, сега се появи отново заедно със Сирид Лок.
— Бремен — обърна се официално към него елфът и пристъпи напред с протегната ръка.
Сирид Лок беше слаб и мургав, с напрегнат поглед и измъчено лице. Елфическото в чертите му бе силно изразено — веждите му бяха извити нагоре, ушите му бяха заострени, а лицето бе толкова тясно, че изглеждаше изпито. Беше облечен в сиво като останалите, но факлата, избродирана на гърдите му, бе стисната от юмрук, а на раменете му имаше алени ивици. Той беше един от малцината, които бяха останали приятели на Бремен след прогонването му от Съвета. Сирид бе капитан на друидската стража повече от петнадесет години и никой не бе по-подходящ от него за тази работа. Елф-преследвач, отдал целия си живот на службата, Сирид Лок беше истински професионалист. Друидите бяха направили изключително правилен избор. Но имаше и още нещо, което щеше да свърши работа на Бремен — Съветът би изслушал молба, идваща от него.
— Радвам се да те видя, Сирид — отговори Бремен и прие ръката му. — Как си?
— Не по-зле от един мой познат. Остарял си с пет години, откакто ни напусна. Чета го по бръчките на лицето ти.
— Моето лице е огледало, в което виждаш собствения си образ, предполагам.
— Възможно е. Още ли пътуваш из света?
— Да, в добрата компания на моя приятел Кинсън Рейвънлок — представи Бремен пограничника.
Елфът пое ръката на Кинсън и го огледа внимателно, но не каза нищо. Пограничникът също остана сдържан.
— Имам нужда от помощта ти, Сирид — започна тържествено друидът. — Трябва да говоря с Атабаска и със Съвета.
Атабаска бе Върховният друид. Внушителен, неотстъпчив човек със закостенели разбирания, който никога не се бе разбирал с Бремен. Беше член на Съвета, когато старецът бе прокуден, макар и още да не се бе издигнал до Върховен друид. Но по-късно се беше добрал до този пост и то най-вече благодарение на вътрешнополитическите маневри, които Бремен толкова ненавиждаше. Въпреки всичко Атабаска беше главният, за добро или зло, и беше решаващият фактор, за да бъдат допуснати през тези врати. Сирид Лок се усмихна мрачно и каза: