Черният Олшански замък

— Единият знак — шестстотин хиляди, другият — седем милиона.

— Отговори ми сега, драги ми умнико Антон Глебавич, по какъв начин един човек, дори най-могъщият, се е сдобил за половин година с богатство от шестстотин хиляди жълтици и със скъпоценни камъни за седем милиона? Разбира се, ако е истина; и по какъв начин, дори той и наследниците му да са яли това злато, са могли само за сто и тридесет години да прахосат толкова имане? А освен това са получавали фантастични доходи всяка година.

— Може би е знаел къде е хазната на заговорниците и я отмъкнал.

— А може и да ги е предал, а? — запита Марян.

— Такова нещо не се говори за човек без доказателства. Макар да гният в земята вече от триста години. Нали затова сме историци.

— Аха. „Историята, същата, която никога, да, никога не лъже“: Изгнил е, но не в земята, а в саркофага си в Олшанския костьол. Там върху саркофазите лежат каменни статуи. Такъв свръх мръсник братле е изваян, с една такава свята и невинна усмивчица. Ще го видиш.

— От къде на къде ще го видя?

— Ако пожелаеш — ще го видиш. Та по повод изчезването на богатството си спомни баладата на този… нашенски менестрел.

— Измислица.

— В много измислици има капчица истина. Аз търсих по разни хроники, в спомени, документи. Няма защо да ти ги изреждам — ето техния списък.

— И намери ли нещо?

— Намерих. Какво ти говори името Валюжинич?

— Валюж… Ва… Е, ако са същите, Валюжнничите са стар род, още от „нашенските“ князе, отпреди великия литовски княз Гедимин.15 Владели са имения в Полоцките земи, край Менск и северозападно от него. Но по-късно все по-рядко се споменават из универсалите и хрониките, вероятно са обеднели, изгубили са значение. В същност обичайната съдба. През седемнадесети век напълно изчезват.

— Арабия, позна — с хулигански тон заяви Марян. — А кога се въздига за последен път този род, а?

— Чакай, чакай — спрях го аз. — През Гамшанското въстание, нали?

— Хайде, хайде — поощри ме той.

— Гримислав Андреевич, май беше Валюжинич, 1611 година. Прочутият „удар в гръб“? Виж ти, пък аз никак не свързвах тези явления.

— А между другото Гамшани никак не е далеч от Олшани. Да, бил е от рода Валюжинич. Две седмици се сражавали и сетне цяла година водили война из горите. Окачвали ги на куки, набивали ги на колове. Да, тогава е станал известният „удар в гръб“, за който знаем тъй малко.