Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Външна култура, а отвътре…
— Диващина ли? — запита Марян. — Не. Случаят е по-специален. Имай пред вид, че тъкмо тогава са се сдобили с истинска власт. Над душите, над телата, в крайна сметка в държавата. Някога не делели мегдан с Всеслав Чародей… Но тогава… Затова преодолели задръжките си. Така е с всички новоизпечени господари, макар че мнозина от новоизпечените били от стари родове, но с правата на… дружинници на княза или нещо подобно. Така става: външно хуманисти, изтънчени благородници, а вътрешно — тигри.
— Според мен грешиш — обадих се аз. — Спомни си за Острожки, за Микола Радзивил, за Лев Сапега. Истински образовани, сдържани хора, макар и страстни натури.
— Това е незначително противоречие — възрази Марян. — Разбира се, общо взето, не е било като сред приближените на Чингиз хан или по време на опричнината. Все пак пред очите на Европа при наченките на гласност, на демокрация, макар и шляхетска. Noblesse oblige14, макар че и тук сечели глави. Времето било такова.
— „Времето е винаги такова, когато се намерят такива хора“ — цитирах някого аз. — Но ти не се отклонявай от сюжета.
— Та така. Изведнъж само след сто години — край на целия разкош! Край на невижданите пирове, край на златните пластини, край на хилядите посрещачи със златни одежди! Обикновен, средно богат род. Каква е причината?
— Никога няма да узнаем — казах аз. — Всичко е възможно! Да речем, Пятро Давидавич, макар и силен, все пак си е имал едно наум да не му припомнят участието в заговора и решил да си прахоса богатството, да си поживее нашироко. И наследниците му пилеели за щяло и нещяло. Щом прахосали всичко, мирясали.
— М-да — промълви Марян. — А би ли ми казал какво означават тези знаци?
Той нарисува върху късче хартия следното:
— Е, съвсем ме вземаш за дете. Това са цифрови знаци от букви. Първата означава легион или сто хиляди, втората — леадор или милион.
— А тези?
Марян нарисува:
— Единият знак — шестстотин хиляди, другият — седем милиона.
— Отговори ми сега, драги ми умнико Антон Глебавич, по какъв начин един човек, дори най-могъщият, се е сдобил за половин година с богатство от шестстотин хиляди жълтици и със скъпоценни камъни за седем милиона? Разбира се, ако е истина; и по какъв начин, дори той и наследниците му да са яли това злато, са могли само за сто и тридесет години да прахосат толкова имане? А освен това са получавали фантастични доходи всяка година.
— Може би е знаел къде е хазната на заговорниците и я отмъкнал.
— А може и да ги е предал, а? — запита Марян.
— Такова нещо не се говори за човек без доказателства. Макар да гният в земята вече от триста години. Нали затова сме историци.
— Аха. „Историята, същата, която никога, да, никога не лъже“: Изгнил е, но не в земята, а в саркофага си в Олшанския костьол. Там върху саркофазите лежат каменни статуи. Такъв свръх мръсник братле е изваян, с една такава свята и невинна усмивчица. Ще го видиш.
— От къде на къде ще го видя?
— Ако пожелаеш — ще го видиш. Та по повод изчезването на богатството си спомни баладата на този… нашенски менестрел.
— Измислица.
— В много измислици има капчица истина. Аз търсих по разни хроники, в спомени, документи. Няма защо да ти ги изреждам — ето техния списък.
— И намери ли нещо?
— Намерих. Какво ти говори името Валюжинич?
— Валюж… Ва… Е, ако са същите, Валюжнничите са стар род, още от „нашенските“ князе, отпреди великия литовски княз Гедимин.15 Владели са имения в Полоцките земи, край Менск и северозападно от него. Но по-късно все по-рядко се споменават из универсалите и хрониките, вероятно са обеднели, изгубили са значение. В същност обичайната съдба. През седемнадесети век напълно изчезват.
— Арабия, позна — с хулигански тон заяви Марян. — А кога се въздига за последен път този род, а?
— Чакай, чакай — спрях го аз. — През Гамшанското въстание, нали?
— Хайде, хайде — поощри ме той.
— Гримислав Андреевич, май беше Валюжинич, 1611 година. Прочутият „удар в гръб“? Виж ти, пък аз никак не свързвах тези явления.
— А между другото Гамшани никак не е далеч от Олшани. Да, бил е от рода Валюжинич. Две седмици се сражавали и сетне цяла година водили война из горите. Окачвали ги на куки, набивали ги на колове. Да, тогава е станал известният „удар в гръб“, за който знаем тъй малко.
14
Положението задължава (фр.)
15
Княз на Великото литовско княжество от 1316 до 1341 г. — Б.пр.