Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
И всичко това е поразително красиво! Сред сътвореното от стотици хора живеят две кучета и един човек. Най-добрият ми приятел.
— Има ли нещо за сгряване, зографе?
— Днес е топло, асенизаторе — отвърна той.
— А срещу кишаво време има ли? — рекох аз.
— Срещу влагата има сухи топли радиатори… Ето ги.
— Забравяш законите на дедите, а? — запитах аз заплашително.
— При Жигимонт8 им е било по-леко — въздъхна той, понесъл към ниската масичка бутилка сръбски коняк, лимон, чашки, чиния със сандвичи, кашкавал и, кой знае защо, ябълки от туршия, — но и крал Марян не обичал германците и поляците, и всички останали, а към нас белорусите, бил милостив и добросърдечен.
— Начената е — отбелязах аз.
— Ще има и пълна.
— Дай я тогава — казах аз.
— Знаеш ли дедите ни какво смятали за лош тон?
— Е?
— Човек да повръща насред масата. Ето какво смятали за лош тон дедите ни. Старинен кодекс за благоприличие. „А бълването посред масата лошо, грозно и не подобно ест.“
— Значи, в края на масата може?
— Нищо не е казано. Сигурно може. Разрешава се. Кому пречи?
— Ти си невежа. Може на своя край. На чуждия, vis a vis — не!
Марян си наля на дъното на чашката.
— Не ми се карай — сякаш оправдавайки се, продума той, едва тогава забелязах, че ноктите му имат синкав оттенък. — Мъничко няма да навреди на сърцето ми. Напротив, дори е полезно. Всички лекари смятат така. Освен това скоро нищо няма да ми вреди.
— Хайде, хайде — казах аз.
— Сам по себе си този миг не е страшен — замислено промълви той. — Очакването е отвратително. Кучешкото предчувствие за нещастието.
Елма и Едгар го гледаха внимателно, като от време на време преместваха поглед върху мен.
— Също като тях. Представяш ли си, тази сутрин виха цял час. Никога не бях чувал такова нещо. При това не са помияри — а кучета на цивилизования ни век… Ще идем ли някога на риба с теб? Хайде — щом се стопи ледът?
— Не си струва.
Цял живот ще се разкайвам за тона си при този разговор. Сякаш долавях как той въздиша в душата си: „е-ех, още да поживеех“, а аз през това време му отвръщах мислено: „не хленчи, момче, всичко е наред“.
— Давай книгата — рекох аз.
Сложихме тома на коленете си и бавно го заразгръщахме. Подборът на тези три книги, подвързани заедно, бе странен; но малко ли странни неща са вършили хората през ония времена? Логиката им е трудно постижима за нас. Нали неизвестен калугер бе подвързал заедно в един кожен затвор „Сказание за богатата Индия“, „Сказание за Максим и Филипат“ и „Слово за полка на Игор“.
Евангелието на Слуцки. Много рядко нещо, но какво от това! Статутът от 1580 година. Наистина от първото отпечатване, както ми се струва (колкото и да са го препечатвали по-късно, винаги са поставяли същата година — 1580-та). Но заглавните букви в евангелието на Цяпински наистина бяха интересни.
Шрифтът на книгата правеше впечатление със своята строгост. Всеки лист бе дебел, разделен на две. В горната половина на страницата имаше старославянски текст, в долната — старобелоруски. Сух, строг шрифт, нищо излишно. Изведнъж сред тази протестантска пустиня зърнах чудо: винетки и заглавни букви, разцъфтели от макове, злато и сребро така, че пред очите ми запъстряваше. Цветя, стъбла, воини, коне — всичко бе устремено в ярък, сложен, радостен полет от страница на страница.
— Езичнико — промълвих аз, — откъде е това чудо?
— Виж надписа.
Надписът върху гърба на първата страница очевидно бе с мастило, приготвено от плодове на бъзе и клей: бе избелял. XVI — XVII век. Тъкмо преди бесния натиск на Полша. Ала не можех да откъсна очи от цъфтежа, не ми се взираше в сложната ръждива плетеница на надписа.
— Не ми отговори. Откъде е?
8
Жигимонт II Август — полски крал и велик княз на Литовското княжество през първата половина на XVI в. — Б.пр.