Черният Олшански замък

Вън се ширеше сивата пустош с редки щръкнали бурени по нея.

— Сигурно не знаеш, че Олшански са били може би най-богатият род в Белорусия. Но само за известно време. За около сто години. Преди това и по-късно — само обикновен заможен род като всички останали. Обаче през тези сто години са били крезове, натрупали повече богатство дори от краля.

— Кога е започнал този техен век?

— От 1481 година. С какво е забележителна тази година, а?

Имахме си такава игра, от която друг някой би откачил. Ей така, ни в клин, ни в ръкав, да си задаваме въпроси един на друг като например на какви езици е бил написан бехистунският надпис (на староперсийски, еламски и вавилонски) или какъв цвят са били кантовете в инженерните войски при Николай I (червени).

— Слабак си ти, драги ми Маряне — заявих аз. — През тази година е възникнал заговорът12 на Михайло Алелкович, княз Слуцки и неговия братовчед Фьодар Белски.

— Точно така. Участвували са и други, сред които Пятро Давидавич, Олшанският княз. И после?

— Хайде, хайде, те искали да извият врата на великия княз Казимир и да вземат в свои ръце управлението на страната. Ако не сполучат, да вдигнат въстание и да се бият докрай. Ако ли и тогава не успеят, да се отделят с владенията си от княжеството13 и да дирят помощ от Москва.

— Да. И как завършило всичкото това?

— Заговорът бил разкрит. Последвала страшна разправа. Едни били удушени в тъмница, на други им отсекли главите, трети, от по-нискостоящите, били набучени на кол. Стотици жертви, все хора, жадуващи за независимост. Фьодар Иванавич Белски зарязал всичко, избягал в Москва при Иван III и му отнесъл вместо „прикя“ „северските земи“.

— А къде дянал другите си земи? — иронично ме запита Марян.

— Не ги е сложил в джоба си, я. Изоставил ги.

— Тъй ли било — продума Марян. — Колове, сеч, пранги. А кой от главните заговорници оцелял?

— Хайде, казвай!

— Олшански. Единствено той. Единствен той не пострадал. Напротив, замогнал се повече от всякога. А защо?

— Бил силен. Страхували се от него. Бил от княжески род и кръвно свързан с литовските владетели.

— Глупости. Това не би му помогнало.

Той хвърли книгата на масата. Седяхме мълчаливо един срещу друг. Най-сетне Марян прекара ръка по лицето си, като че се уми.

— Точно от тази година започва невижданото, фантастично забогатяване на този род. Хиляда и една нощ. Съкровищата на Голконда и Елдорадо. Олшански подарявал цели градове. Когато посрещал великия княз, обличал в златоткани одежди хиляди шляхтичи и селяни. Покрил замъка със златни пластини. Накратко, вършел всичко, на каквото бил способен внезапно забогатял човек по онова време.