Пазачът на фара [bg]

След като експертите дойдоха, за да направят щателен оглед на лодката, Паула и Мартин се отправиха обратно към управлението. Паула беше облечена с чифт огромни непромокаеми панталони и оранжев поларен пуловер, взети назаем от офиса на Бреговата охрана, и хвърляше ядни погледи към всички, на които би хрумнало да се пошегуват. Щом влязоха в колата, тя пусна парното с кисело изражение. Водата беше ледена и Паула все още мръзнеше.

Радиото гърмеше и Мартин едва чу звъна на телефона си, след което намали музиката и вдигна.

– Страхотно! Можем ли да отидем още сега? Връщаме се, така че можем да се отбием по пътя.

Приключи разговора и се обърна към Паула.

– Беше Аника. Ленарт е прегледал документите, така че ако искаме, можем да отидем при него.

– Чудесно – каза Паула малко по-ведро.

Петнайсет минути по-късно паркираха пред офиса на „Екстра-Филм“. Когато влязоха, Ленарт ядеше на бюрото си, но веднага прибра сандвича и избърса ръце в една салфетка. Погледна учудено облеклото на Паула, но прояви достатъчно разум да не го коментира.

– Радвам се да ви видя – каза той.

Ленарт излъчваше не по-малко топлина от съпругата си и Паула си помисли, че осиновената им дъщеричка не знае какъв късмет е извадила.

– Колко е сладка – каза тя и посочи снимката на малкото момиче, която Ленарт бе сложил на таблото за бележки.

– Да, така е – отвърна Ленарт и се усмихна широко, след което ги подкани с жест да седнат на двата свободни стола пред бюрото. – Всъщност не знам дали въобще има смисъл да сядате. Прегледах внимателно документите, но няма много какво да се каже. Финансите изглеждат наред и не попаднах на нищо, което да ми направи впечатление. Не знаех и какво да търся. От документите става ясно, че общината е вложила много пари в проекта и е договорила много дълги срокове за плащане. Но нямаше нищо, което да ми убие апетита.

Ленарт се потупа по корема. Мартин тръгна да казва нещо, но Ленарт продължи:

– Вивиан и Андерш Беркелин сами покриват доста от разходите. Според документите по-голямата част от финансирането, което са уредили, трябва да пристигне в понеделник. Съжалявам, ако не съм бил от голяма помощ.

– Напротив. Във всеки случай е хубаво да знаем, че общината се грижи добре за парите ни.

Мартин се изправи.

– Да, засега всичко изглежда наред. Но всичко зависи от това дали ще успеят да привлекат клиенти. Иначе на данъкоплатците ще им излезе скъпо.

– На нас поне ни хареса в „Бадис“.

– Да, чух от Аника, че сте си прекарали добре. А Мелберг се е подложил на някакви специални процедури.