Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
Паула и Мартин се засмяха.
– Да, много ни се искаше да го видим. Според слуховете са му направили пилинг със стриди. Ще трябва да се задоволим с представата за Мелберг, покрит с черупки – каза Паула.
– Е, ето ги всички документи –Ленарт им подаде папката. – Съжалявам, че нямам какво повече да ви кажа.
– Не си ти виновен. Ще трябва да потърсим другаде – каза Паула, но на лицето й ясно бе изписано разочарование.
Вълнението от намирането на изчезналата лодка не беше продължило дълго, тъй като нямаше голяма вероятност да открият някакви следи по нея.
– Ще те откарам и ще отида вкъщи да се преоблека – каза Паула.
Почти бяха стигнали до управлението и тя изгледа Мартин предупредително. Той просто кимна, но Паула знаеше, че веднага щом колегата й влезе вътре, историята за неволното цопване във водата ще бъде разказана и подобаващо украсена.
Паркира пред блока си и изтича нагоре по стълбите. Все още се чувстваше премръзнала, сякаш водата беше проникнала чак до костите й. Пръстите й леко трепереха, докато пъхаше ключа в ключалката, но накрая успя да отвори.
– Ехо? – викна тя, очаквайки да чуе веселия глас на майка си откъм кухнята.
– Здравей – чу се вместо това от спалнята.
Учудена, Паула тръгна натам. Йохана обикновено беше на работа по това време.
– Здрасти – каза Паула и усети трептене в стомаха си.
Между тях ставаше нещо. Нещо, което я караше да лежи будна през нощта и да слуша дишането на Йохана. Макар да чуваше, че тя също е будна, Паула не смееше да я заговори, защото не беше сигурна дали наистина иска да знае какво се случва. А ето че сега Йохана седеше на леглото им с толкова отчаян поглед в очите, че на Паула й се прииска да се обърне и да избяга. Мислите се въртяха бясно в главата й. Пред очите й се разиграваха всички възможни сценарии и никой от тях не й харесваше. Но сега стояха една срещу друга, в празен и тих апартамент, без да могат да се скрият зад обичайната олелия. Наоколо не тичаха кучета. Рита не пееше високо в кухнята, играейки си с Лео. Мелберг не ръсеше неприлични коментари пред телевизора. Бяха сами.
– Какво, за бога, си облякла? – каза Йохана накрая, оглеждайки Паула от глава до пети.
– Паднах във водата – отговори Паула и погледна надолу към грозния поларен пуловер, който беше толкова голям, че стигаше почти до коленете й. – Прибрах се само за да се преоблека.
– Добре, направи го. Трябва да поговорим. Не мога да водя сериозен разговор, ако си облечена така.
Тя се усмихна леко, което накара коремът на Паула да се свие. Обичаше усмивката на Йохана, но напоследък я виждаше толкова рядко.
– Искаш ли да направиш малко чай през това време? После можем да седнем в кухнята.
Йохана кимна и остави Паула сама в спалнята. С пръсти, сковани от студ и страх, тя се преоблече с дънки и бяла тениска. После си пое дълбоко въздух и отиде в кухнята. Не искаше да води този разговор, но нямаше избор. Можеше единствено да затвори очи и да се хвърли в пропастта.
Мразеше да я лъже. Тя дълго време беше всичко за него и сега Андерш се плашеше от мисълта, че за пръв път е готов да жертва това, което бяха преживели заедно. Задъхваше се леко от усилието. Пътят нагоре към Мьорхулт беше стръмен и тесен. Андерш имаше нужда да се махне за малко, да бъде далеч от Вивиан. Нямаше друго обяснение.
Понякога миналото беше така близо. Понякога пак беше на пет години и лежеше под леглото до Вивиан, която го притискаше до себе си, докато той се опитваше да запуши ушите си с ръце. Научиха много неща за оцеляването под онова легло. Но той вече не искаше просто да оцелява, искаше да живее, а не знаеше дали Вивиан му помага, или му пречи.
По пътя се зададе кола с висока скорост и Андерш отскочи встрани. „Бадис“ се намираше зад него. Последният изход, техният голям проект. Ерлинг бе човекът, благодарение на който всичко това бе станало възможно. Бедното копеле. Дори беше предложил брак на Вивиан.
Ерлинг се бе обадил да го покани на вечеря днес, за да отпразнуват годежа. Но Андерш се съмняваше, че Вивиан знае за този план. Особено щом дебелият комисар и партньорката му също бяха поканени. Самият Андерш бе отклонил поканата, измисляйки си някакво неубедително извинение. Комбинацията от Бертил Мелберг и Ерлинг не звучеше като рецепта за приятна вечер. А и предвид обстоятелствата, щеше да бъде странно да празнуват.
Пътят започна да се спуска от другата страна на хълма. Андерш всъщност не знаеше накъде е тръгнал, всяка посока го устройваше. Изрита едно камъче, което се затъркаля надолу, докато не изчезна в канавката. Точно така се чувстваше той в момента. Търкаляше се все по-стремглаво надолу и въпросът беше в коя канавка ще се озове. Всичко щеше да свърши зле, защото нямаше правилен избор. Цяла нощ бе лежал буден, опитвайки се да намери решение, компромис. Но нямаше такъв. Както нямаше среден път, когато лежаха под леглото, притиснали глави до дървените летви.