Среднощният диамант [bg]

Шестима мъже с мускети и хладни оръжия незабавно скочиха долу и обградиха фургона. Точно до мен прозвуча изстрел и един от бандитите във фургоните падна, държейки се за крака.

— Внимавай — обади се Том от лявата ми страна. От фургона се разнесоха още два изстрела, които не успяха да уцелят другарите ми, скрити зад дърветата. — Там, в края, докато другите презареждат! Посяга към юздите!

С кама в ръка хукнах към предния край на фургона. Един от мъжете се беше изкатерил до седалката на кочияша и се опитваше да избяга сега, когато вече беше преценил шансовете. Скочих към седалката и го намушках отстрани в тялото. Потече кръв, въпреки че ребрата му отклониха най-силната част от удара. Не уцели, когато замахна към мен с ножа си, но горната част на ръката му успя да ме удари и да ме събори обратно на седалката. Той се извиси застрашително над мен и аз го ритнах с всичка сила. Ботушите ми се стовариха в стомаха му. Хвърлих се напред с камата, докато той се препъна назад към ръба на фургона. Стоварих още един рязък ритник в корема му и той падна на земята.

Зад мен, в самия фургон, Илайджа и Малкия Том се биеха с други бандити. Тук вече бяха останали само трима от тях. Онези на земята се бяха вкопчили в схватка с Том и Андерс. Понечих да помогна на Илайджа и Малкия Том и тогава забелязах как един от повалените мъже се надига от пътя и се прицелва в Илайджа. Скочих напред, когато пистолетът гръмна, и го съборих.

— Върви! — изкрещя Том от тъмнината.

Малкия Том бутна последния мъж през ръба и се отправи към капрата. Хвана поводите и пришпори неспокойните коне. Коленичих в задната част на трополящия фургон с Илайджа и се опитах да му помогна да седне. Куршумът беше одраскал ръката му над лакътя.

— И по-зле съм си патил — каза ми, като видя тревогата ми. Попи окървавения ръкав с наметката си. — Но трябваше да ме оставите да се оправям сам и да се погрижите за себе си. Можехте да загинете.

— Той не беше достатъчно близо, за да ме уцели. Вероятно не съм била в чак толкова голяма опасност. — Потупах Илайджа по здравата ръка. — Освен това сме приятели.

Той изглеждаше малко стреснат при това изявление, а после понечи да се усмихне:

— Предполагам, че сме.

Ухилих се в отговор и се вкопчих отстрани във фургона, докато трополяхме напред. След около една миля Малкия Том рязко спря и зачакахме в тъмнината. Минути по-късно чух още копита да тропат силно по пътя и се зададоха Том и Андерс, следвани от конете ни. Том веднага слезе от коня и се качи във фургона, приковал жадно очи върху трите запечатани сандъка, около които седяхме. Андерс беше точно зад него и носеше лост. Отвори сандъците, докато Малкия Том запали фенер. Всички се надвесихме да погледнем.

Илайджа изсумтя одобрително:

— Баланкуански обменни стоки. Снеговете на север току-що се стопиха. Някой е изгарял от нетърпение да докара тези тук и да изпревари всички с продажбите. — Вдигна елегантна статуетка на жена, яздеща елен. Отначало ми се стори, че камъкът е черен, но после видях сребрист отблясък върху гладката повърхност, когато той я завъртя на светлината.