Виелица на сенките [bg]

„Елфи!“ — зарадвах се аз, но после се вгледах по-внимателно и много, много се разстроих. Страховете ми се бяха сбъднали. От двете злини попаднах на по-лошата. Елфите никога не събират косите си на опашка, елфите не са толкова масивни и елфите никога не носят ятагани. Вечен мрак и всички богове на Сиала, заедно с проклетия Господар! Първите! Бях попаднал в лапите на орки! Макар че имах и някакъв късмет. На жълто-кафявите им одежди се виждаха нашивки на клана на Ходещите по потока, а това беше много по-добре, отколкото среща с Груунските ухорези. Във всеки случай поне нямаше да ме убият веднага.

— Къде го намерихте този? — попита нисък орк.

— Обикаляше около огъня, Багард — преминавайки на човешки език, проговори Неголемият.

— Маймуната сама ли беше?

— Да, преди да го хванем, огледахме цялата околност. Сам е. Олаг ще потвърди.

Неголемият кимна. Орките отново преминаха на техния език и заговориха бързо. Стоях като овен и очаквах какво щеше да излезе от всичко това. Като че ли Багард беше главният в този отряд, във всеки случай той каза няколко резки фрази и шестима Първи изчезнаха в нощните гъсталаци.

— Оръжие? — Багард отново заговори на човешки език.

Олаг протегна ножа ми на командира. Багард безмълвно повъртя острието в ръце и го предаде на един от орките, които стояха до него.

— Това ли е всичко, Фагред? — изглежда Първият беше леко изненадан.

— Да — кимна Здравенякът.

— Обискирахте ли го?

— Кро.

— Не прилича много на воин — каза един от орките.

— Сега ще разберем, дайте го до огъня!

Фагред и Олаг ме сграбчиха под мишниците и ме завлякоха до огъня. Аз, разбира се, очаквах, че сега ще започнат да горят петите ми, и започнах да се съпротивлявам, но оркът, който беше взел ножа ми, така ме удари в корема, че веднага ми изби всички мисли за съпротива. Сега имах само една грижа — да успея да вдишам. Безцеремонно ме настаниха до огъня и Фагред започна да задава въпроси:

— Кой си ти? Колко сте? Какво правиш в нашата гора?

Всеки въпрос на орка беше придружен от звънка плесница. Като се има предвид размерът на лапите му — а оркът беше не по-малък от Медения — то аз съвсем правилно се опасявах за целостта на главата си. Уви, нямах никакво време за отговор, защото шамарите се сипеха върху мен със същата скорост, с каквато и въпросите. А въпросите се редуваха с изключително бързи темпове. Когато Фагред започна да ги повтаря за пети път, все по-разпален от моето мълчание, се раздаде гласът на Багард: