Диамантен меч, дървен меч [bg]

Мъжът хриптеше, храчеше, а стоманените гривни на китките и глезените болезнено се впиваха в плътта му при всеки гърч. Между пристъпите на задъхване той крещеше към безмълвните закачулени мъчители:

- Кха-грр... защо... нищо не питате?! Кха-гррр! Защо? Защо?!

Право срещу решетката, но почти в средата на мазето, върху ниско сгъваемо столче седеше дребен възрастен човек в изкалян плащ с неопределен цвят и много кръпки. Отляво стърчеше масивен слуга, който държеше сребърна табла и триеше очите си, защото сълзяха от пушека. Върху таблата се мъдреше обикновена халба от изпечена глина с пенещо се пиво -светло мелиинско от собствената пивоварна на Хърбавия Хъмс.

Другият слуга, или по-скоро помощник на възрастния, бе приклекнал откъм дясната страна на стареца. Ухили се, разкривайки гнили остатъци на зъби, и съобщи:

- Викат ми значи, че най-вече врагът се гърчоляви тогаз, кога е мешано трици кореандрови и смрика, тъй то.

Възрастният кимна, изискано отпи от халбата и подхвърли:

- Нека опитат и пролетна хвойна. Говори се, че по-добре действала.

- Ей сегинка! - зарадва се помощникът отдясно. Лицето му се напрегна, той заби палци в слепоочията си бързо измърмори нещо.

- Защо... нищо... не питате?! - дереше се изтезаваният. -Аааагррр... О! Ъ! Ако ме пуснете... ще получите... от-кха-кха-откуп! Махнете дима! Кха-грр...

- Май не му понася - констатира слугата. - Толкоз се мъчим да му угаждаме, значи, ароматки-благовонки пущаме, пък той...

- Не му понася - съгласи се като ехо старецът. - Е какво, сложихте ли пролетна хвойна?

- Тъй верно, началство! - увери го помощникът.

Което тутакси се потвърди, защото откъм решетката се чу вой и още по-неистова кашлица:

- Оставете мееее!

- Погрижи се да е напълно замаян! - нареди старецът. -Искам го яко друсан.

- Колко по-яко от туй, началство? - делово уточни помощникът.

- Още четвърт, дано стигне - мързеливо отвърна тарторът. - Фихте, я им кажи още смрика да турят. И влажен грачи-храст. И да побързат - тоя мунчо ми трябва мекичък.

- Защо... не питате?! - за последен път изкряска отчаяният пленник и безсилно увисна на решетката, доколкото можеше да се види през пушека. Старецът изпитателно изчака и заповяда:

- Нека го преслуша Касапина. Знам ги аз тия магове. Знаят да се преструват толкова лесно, колкото ти можеш да препикаваш кьошетата.

Споменатият Касапин изникна от дима. Беше неимоверно кльощав и дълъг като върлина тип с рядка побеляла брада. Кой знае защо беше навлякъл лъскав нагръдник на легионер от тежката пехота. Бронята бе издраскана с рунически знаци. Тънките пръсти на Касапина, в които сякаш нямаше кости, а само хрущяли, докоснаха предпазливо изпадналия в несвяст пленник. Жълтият нокът на показалеца повдигна клепача на нещастника, след което Касапина взе да размахва пред мътното кръвясало око нещо като сушена миша лапка. Пленникът не помръдваше.

- Сичко е наред, началник - изскърца Касапина.

- Сваляйте го оттам тогава - рече старецът.