Диамантен меч, дървен меч [bg]

Другата половина представляваше лаборатория. Ахата се порази, когато върху полираната, мраморна маса съзря цели купища предмети, които се смятаха за морално и ефективно остарели в магьосническата практика. Тук имаше коренчета, лапки, мумифицирани части от тела на прилепи, плъхове, жаби, някакви примитивни амулети, кристали и шишета с елексир. До тях се виждаха малка ковашка пещ, модерни алхимически стъкларии, хладилни съдове (плюс всички занаятчийски принадлежности към тях), везна, астролабия, пергел и линийка...

Лавиците бяха задръстени с еднакви буркани, в които имаше разни вещества на прах, оцветени как ли не. Някои буркани бяха непрозрачни. Над масата бе зинала ламаринена фуния на комин, чиито кюнци водеха направо в тавана. Шкафовете бяха безукорно подредени - съдове, колби, дървени кутии, тръбички и пръчици от стъкло, кехлибар, дърво, камък, метали и минерали...

Цялата обстановка повече отиваше на някой преуспяващ професор по „естествени" науки, в които магията играе спомагателна роля, отколкото на всемогъщ вълшебник. Би трябвало отдавна да е изхвърлил всичките тези спиртосани черни котки, жабешки ребра, миши опашки и риби люспи на бунището, защото заклинанията му бяха на равнище, където твори самата мисъл.

Ахата не успя да се огледа по-подробно. Чувстваше се леко сънлива и не забеляза кога до нея е изникнал Върховният маг. Веднага се разсъни.

Лявото ухо на вълшебника бе подуто и червено, със следи от ухапване. Отпечатъците на зъбите приличаха на човешки. Детски.

- Привърших с екзекуцията - кой знае защо сметна за нужно да обясни магът. - Ужасна пакостница! Въпреки че би трябвало да си й благодарна, Сеамни. - Името на Дану той произнесе с човешка интонация. - Ако не беше Силвия, щяхте вече да сте изядени от Пороя. Талантливо дете, не ще и дума. Някой ден ще стане страхотна чародейка, не по-долу от прехвалената Сежес, да.

- Не знам за кого говорите.

- За Силвия, разбира се!

- Споменахте някоя си Сежес...

Старецът я изгледа почти слисано, после късо прихна и показа с ръка:

- Постой сега ето тук, в средата. Да, да, застани върху герба. Нали не пари? - хитро присвитите му очи почти се скриха в бръчките на лицето.

Ахата се подчини. И наистина почувства топлина под нозете си, щом застана върху извезаните три езика пламък.

- Нищо няма да те разпитвам, вече всичко узнах. Сам - магът издаде напред долната си устна. - Няма и да крия, че вашият Дървен меч сега е у нас. Всичко останало не е важно при тези обстоятелства. Силвия още е неопитна, прави глупости и много неща не разбира, защото е още дете...