Детето на нощта [bg]

- Да. Кси ще помогне в носенето на Сол.

Хирад притича до двамата магове. Не обръщаше внимание на все още разнасящия се из града конски тропот сред бурята и боботенето на пожарите.

- Ще успеете ли? - запъна се и махна с ръка безпомощно.

За пръв път видя страшната рана точно под кръста на Нез­найния - брадвата бе раздробила костите на таза.

- Ще оживее - обеща Дензър, задъхан като след десет мили тичане. - Но едва ли ще ходи...

- Но той не може да... - пак се запъна варваринът и извед­нъж се заслуша.

Чаткането на подкови по калдъръма наближаваше твърде бързо. Обърна се в посоката, откъдето чуваше звука - от димната пелена между два разрушени склада изскочи самотен ездач. Кавалерист от Дордовер. Препускаше към „Слънцето на Калеюс“, но щом зърна Аеб, с гневен вопъл сви към Закрилника.

Хирад се втурна, но си знаеше, че няма да стигне навреме, а Аеб беше обременен с тежкото тяло на Троун. И други Закрил­ници тичаха натам, но и те само щяха да видят отдалеч какво става. Аеб спря, приклекна полека и грижовно остави товара си, като се постара да не удари главата на върколака в камъни­те. Несъмнено бе разбрал, че това ще му струва живота. На Хи­рад изведнъж му щукна, че всъщност смъртта означава свобо­да за душата на Закрилника.

Конникът вдигна меча си, за да замахне, но неочаквано се изопна на седлото, стиснал с лявата ръка стрела от арбалет, която се заби в шията му. Миг по-късно тупна от коня, който кривна встрани от Закрилника и продължи в галоп по кея. Аеб се загледа в проснатия на земята нападател, пак вдигна Троун на рамо и продължи към кораба, вече заобиколен от още Закрилници.

Кси стоеше до Илкар и Дензър, той щеше да носи Незнай­ния. Хирад се вторачи във вражеския кавалерист, който уми­раше в гърчове, кръвта му изтичаше на мудни тласъци. Стре­лата стърчеше три пръста под ухото му.

Варваринът потърси с поглед стрелеца.

- Покажи се! - извика, без да очаква отговор.

Но от сенките веднага се открои силует и арбалетът падна с тракане на камъните. Плавните овладени движения тутакси подсказаха, че е елф, дори без да се виждат очертанията на ли­цето и ушите.

- Точен изстрел - подхвърли Хирад и даде знак с ръка.

Елфът спря.

- Целех се в окото - чу се женски глас. - Арбалетът беше на скапаните Черни криле. Недодялана изработка.

- Е, щом е тъй, благодаря ти за сполучливия неточен изст­рел - рече варваринът. - Ще ми се да знам името ти и какво правиш тук. Не си от стражата на Арлън, нали?

- Не съм - усмихна се сурово елфидата. - Аз съм Ренерей от гилдията Дреч и преди малко позволих най-страшните ни вра­гове да заловят Ериан. Дойдохме тук да те търсим, Хирад Хлад­нокръвния. Тебе, Дензър и останалите Гарвани.

Той пристъпи и протегна ръка, Ренерей я стисна.

- Тогава ела да се запознаеш с другите - покани я варваринът.