За честта на крадеца [bg]

— Ясно, но исках и той да знае това.

Гледах ту единия деган, ту другия. А те не поглеждаха към мен и не се усмихваха. Доброто ми настроение повехна със същата бързина, с която бе избуяло.

Чух как зад нас Мендрос се изсули чевръсто в закритата с платнище задна част на сергията.

— Каква уговорка? — попита Бронзовия.

— Той обеща да даде дневника на нея — осведоми го Железния и свали ръката си от рамото ми. — А аз съм тук, за да се уверя, че тя ще го получи.

— Говориш за Саможивата, нали?

— Аха.

Бронзовия сведе поглед към мен, пак се вторачи в Железния и каза:

— Не мога да допусна това.

— Какво?! — Направих крачка, никой не ме спря, затова направих още три и спрях пред Бронзовия. — Как тъй ти не можеш да го допуснеш?

— Дрот, знаеш ли защо Саможивата иска тази книга? — попита той търпеливо, все едно пита дете.

— Да — потвърдих сопнато. — А ти знаеш ли?

Той отговори толкова тихо, че едва чух думите му:

— За да убие императора.

Неволно се отдръпнах.

— Знаел си? През цялото време си знаел? Кучи син!

Бронзовия завъртя глава.

— Не е каквото си мислиш. Не знаех точно какво е намислила, нито какво е мястото на книгата в кроежите й. Имах подозрения, но не бях сигурен. — Взря се в Железния. — Поне до днес.

— Значи знаеш, че това трябва да се направи — каза Железния.

— Знам, че трябва да се направи според тебе — възрази Бронзовия. — Аз се придържам към друго мнение.

— И си в малцинство — неприветливо изтъкна Железния.

— Числата нямат значение, когато говорим за добро и зло! — избухна Бронзовия. — Клетвата остава и когато си сам, и когато те подкрепят още сто души.

— Я почакай — намесих се. — Каква клетва? Вашата Клетва ли? — Озърнах се дали наоколо няма още едри мъжаги с мечове, ковани от изкусни майстори. Не открих други, освен двамата до мен. — Да не искаш да кажеш, че в това са замесени още дегани?

— Орденът е стар — промълви Деган, без да изпуска Железния от поглед. — Двеста и единайсет години, откакто е основан. Да не мислиш, че сме се съхранили толкова дълго само за да разменяме обещания срещу услуги? Повярвай ми, има и по-добри начини да си изкарваш прехраната.

Железния пристъпи към него.

— Стига, Бронзов! Не прекалявай с приказките.

Бронзовия се засмя невесело.

— Защо пък да не прекалявам? — Пусна торбата пред краката си, та ръцете му да са свободни. Все така се взираше в другия деган. — Ние си имаме „по-висше“ предназначение и орденът е създаден заради него. Само че напоследък имаме разногласия в какво се състои това предназначение. Изглежда, сме го позабравили с времето. Изглежда — гласът му зазвъня непреклонно, — че за някои хора е по-лесно да се превърнат в страхливци, отколкото да опазят честта си.

— Не бъркай ината с верността — посъветва го Железния. — Не е проява на страхливост да признаеш истината.

— И не е проява на доблест да унищожиш онова, което си се заклел да браниш!