![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Най-накрая стигна до мястото, което беше намерил и преди — кръстовище между плесенясали стени някъде дълбоко в сърцето на бордеите. Спря, за да потърси своя човек, и напрегна очи в тъмното. Вода капеше бавно по близките камъни. Внезапно изшумоляване на стъпки накара хората му да се извърнат нервно и да измъкнат камите си.
— Казах ти да не ме търсиш до последната нощ от месеца — прошепна един съскащ глас до ухото му.
Антонид едва не изпадна в паника, краката му се подхлъзнаха по мокрите камъни, докато отскачаше в ужас от внезапната близост. Камата моментално изскочи от пояса му, но китката му се озова в желязна хватка, срещу която не можеше да се съпротивлява.
Мъжът, който се изправи пред него, носеше наметало с качулка от тъмен груб плат, която прикриваше чертите му, макар че това едва ли беше необходимо в мастилената чернота на тези улички.
Антонид едва не се задави, когато от непознатия го лъхна странна сладникава миризма. Това беше миризмата на болестта, на невидимото разложение, замаскирано с ароматизирано масло, и той се запита дали наметалото не крие и нещо друго освен самоличността. Тъмният мъж се наведе толкова близо, че почти докосна ухото му с невидимите си устни.
— Защо дойде така шумно? Притесни половината ни съгледвачи!
Гневният шепот се чуваше толкова близо, че сладникавите вълни на топлия дъх едва не накараха Антонид да повърне. Той потрепери, когато качулката докосна бузата му.
— Налагаше се. Имам още работа за тебе и искам да се свърши много бързо.
Менгемето стисна китката му с почти болезнена сила. Антонид не се дръпна, за да не погледне право в мъжа, от страх, че лицата им ще се докоснат. Вместо това отмести очи и се помъчи да не се намръщи — гадният дъх като че ли заразяваше всяка поета от него глътка въздух.
— Още не съм намерил път към сина на Крас. Много е рано за следващия. Когато се бърза, умират мои братя. Не си ми платил достатъчно, за да губя хора заради тебе само за да ти направя услуга.
— Забрави Крас. Сега не ме интересува той. Искам да убиеш дъщерята на Цина. Тя е твоята жертва. Остави знак с името на Сула, както направи за малката кучка на Помпей.
Мъжът натисна китката му към кръста му и Антонид разбра жеста и прибра камата. Зачака, без да се осмелява да покаже открито отвращението си, като се дръпне. Знаеше, че ако поведението му изглежда оскърбително, нито той, нито хората му ще успеят да се върнат на широките улици.
— Сигурно я пазят много добре. Ще трябва да платиш за живота на онези, които ще загубя, докато стигна до нея. Цената е десет хиляди сестерции.
Антонид стисна зъби. Катон щеше да покрие дълга, беше абсолютно сигурен в това. Нима не беше негова идеята да наеме тези мъже?
— Добре. Ще платя. Стражите ми ще докарат златото тук в деня, за който се уговорихме, както преди.
— Трябва да намериш други стражи. И не идвай тук неканен, защото цената ще стане още по-висока — прошепна гласът и човекът с наметалото го пусна.
Чуха се бързи стъпки и само след миг Антонид усети, че вече е сам. Приближи се предпазливо към мястото, където бяха стояли хората му, приклекна, опипа и отдръпна ръце, когато усети мокротата на прерязаните им гърла.
Глава 30
Юлий докара хората си в казармите на Първородните един час преди зазоряване. Както беше казал Брут, постройките и дворът за упражнения бяха внушителни и Юлий чак подсвирна, когато мина под арката на главната порта и забеляза доброто разположение на часовите и укрепените позиции вътре.
Пазачите на портата сигурно знаеха, че трябва да ги очакват, и махнаха на войниците да влизат. Щом всички влязоха и тежката врата се затвори, Юлий се намери в обстановка, сходна на онази между двете стени на Митилена. Всяка от постройките, които гледаха към главния двор, можеше да се пази от стрелци и тъй като нямаше никакъв изход, единственият път напред беше тесен проход с бойници за още стрелци по стените. Юлий вдигна ръка и центуриите му спряха в двора в съвършено каре.
Запита се колко ли време Брут ще го остави да чака тук. Трудно беше да се предскаже, след като толкова дълго не се беше виждал с най-добрия си приятел. Момчето, което познаваше някога, вече щеше да е дошло при него, но мъжът, предвождащ останките от легиона на Първородните, се беше променил много през годините, в които не се бяха виждали — може би достатъчно, за да погребе момчето, но Юлий все още не беше сигурен в това.
Без никакъв външен признак на нетърпение той остана безстрастно да чака заедно с хората си. Казармите му трябваха и от това, което му беше разказал Тубрук, преценяваше, че са толкова добри, колкото твърдеше и Брут. С помощта на Крас, поел разходите по покупката, той в края на краищата получаваше достатъчно много средства, за да купи най-добрите в града. Докато продължаваше да чака, помисли дали да не купи част от казармите направо от Крас. В мислите си обаче се съгласяваше с Тубрук, че връзката, която поддържаше с богатия сенатор, в бъдеще може да се превърне в неудобство, независимо колко добре настроен към него беше Крас в момента.