Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Шестото покварено дете [bg]
Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шестото покварено дете [bg]

Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:

Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му вече са издадени в много страни, а правата за заснемането им – откупени от филмови и телевизионни компании. Чикаго пак е в хватката на страха. Нова поредица от убийства в града и в други щати… броят на труповете расте, жертвите са различни, еднакви са само трите бели кутийки, превързани с черна лентичка, намирани до мъртвите. И надписът – на картонени табели, на стени: „Татко, прости ми.“ По всичко изглежда, че убиецът не е само един. Чикагската полиция и двама специални агенти от ФБР напразно се опитват да разберат точно какво се случва. Доказателствата сочат, че престъпленията са дело на детектив Сам Портър, който твърди, че не ги е извършил, но в спомените му има бели петна. Кой би му се доверил? Дори най-близките му започват да вярват, че е безмилостен убиец. Изплуват все повече тайни от миналото, на всеки етап от разследването настъпват неочаквани обрати – виновните изглеждат невинни… и обратно. Поквара, жестокост, корупция на най-високите етажи на властта – парченца от пъзела, които Баркър подрежда чак до разтърсващия финал, когато всички пасват на местата си.
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 179
Перейти на страницу:

Франк продължаваше да чете, прелиствайки страниците в папките, които бе откраднал от Портър в Чарлстън.

Пръстът му летеше по текста с трескава бързина, докато съзнанието му попиваше всяка дума.

– Нямаме време да ти разказвам едно и също.

– Нищо, разкажи ми.

Бяха в комуникационния ван на ФБР, все още на летище „О’Хеър“. Далеч от обсега на камерите и микрофоните на медиите. Въпреки че бяха успели да ги задържат сравнително надалеч, оборудването им бе не по-лошо (ако не и по-добро) от това на Бюрото. Дори от разстояние можеха да уловят картина и звук, а Пул не биваше да рискува изтичане на информация. Хърлес също разбираше това, затова заповяда на почти всички да излязат, така че двамата с Пул да разговарят.

Докато четете досието на Портър, Пул отново изложи набързо всичко, което се бе случило в Чарлстън.

Когато приключи, Хърлес разтри брадичката си и погледна към самолета през един от затъмнените прозорци.

– Бишъп се е свързвал с полевия ни офис в Чикаго четири пъти досега. Винаги от различен номер. Не стои достатъчно дълго на линията, за да проследим обаждането. Опитва се да преговаря с нас, за да се предаде, но не вярва, че можем да гарантираме безопасността му в достатъчна степен. Не и след онова, което се случи в управлението. Каза, че Портър работи е партньор, може би някой по високите етажи в правораздаването, но не знае кой. Докато се чувства застрашен, няма да дойде.

– Вярваш ли му?

Хърлес сви рамене. Изглеждаше също толкова изтощен, колкото и Пул.

– Трябва да ги задържим и двамата, живи. Да ги арестуваме и да разплетем цялата тази мистерия. Да открием кмета, липсващите полицаи и онази детективка от управлението – да се надяваме, че са невредими.

– Каква детективка?

– Клеър Нортън. Изчезнала е от болница „Строгър“ преди около двайсет и четири часа.

Пул понечи да каже, че според него Сам никога няма да нарани Клеър. Само че вече не беше сигурен в нищо. Пръстът му, който продължаваше да лети по текста, спря.

– Портър е бил лекуван за значителни психически отклонения, много по-сериозни от загубата на паметта заради онзи изстрел. Говорим за психоза, дори халюцинации.

Хърлес се намръщи.

– В досието му от чикагската полиция не е вписано нищо подобно.

– И в досието му в Чарлстън също. Никога не биха го назначили, ако знаеха, че има подобни проблеми.

– Възможно е да са нямали достъп. Ако лечението на място като това не е било по съдебно разпореждане или спонсорирано от полицейското управление в Чарлстън, е било третирано като частно и конфиденциално. Портър би трябвало да даде съгласието си, за да бъде отворено досието му.

– Имаме показания от няколко души от персонала, които казват, че Портър е разговарял с някого, който не е бил там. Поне пет-шест души го потвърждават. Според него е говорил с жена на възраст долу-горе колко него, с кестенява коса до раменете и южняшки акцент – местна, от Южна Каролина. Описанието е идентично с това, което ми дадохте за Сара Уернър. – Пул вдигна очи. – Успяхте ли да намерите нейна снимка?

Хърлес поклати глава.

– Имаме един кадър. В съда, когато заедно с Джейн Доу са заминали за Ню Орлиънс. Потвърдихме, че жената, която открихме мъртва в апартамента ѝ, е истинската Сара Уернър. Не разполагаме с нищо за онази, която е била с Портър.

Пул се замисли.

– Имаме ли някакво доказателство, че наистина съществува? Нещо различно от показанията му?

Преди Хърлес да отговори, Пул откри още нещо в началото на дебелата папка.

– Какъв е бил адресът на Портър, докато е живял в Чарлстън?

Хърлес извади телефона си и запрехвърля бележките по случая. Когато откри адреса на Портър, го прочете на Пул.

Пул почука с показалец по формуляра с личните данни на пациента:

– Ето го, записан тук.

– Сър?

Беше един от техниците, насядали пред комуникационното оборудване вдясно от тях.

– Да?

– Телефонът, взет от агент Пул в къщата на Плейс 41, току-що бе включен. Имаме местоположение.

– Къде?

89.

Портър

Ден шести, 01:01

Почти два часа преди самолетът, превозващ специален агент Франк Пул, да се приземи на пистата в Чикаго, Портър стоеше на малък паркинг недалеч от магазин за авточасти, вперил поглед в стената. Ръцете му бяха свити в юмруци.

В хангара работеха бързо. В мига, в който джипът спря, трима от служителите на Талбът издърпаха Пул от колата и го качиха на самолета. Портър беше набързо прекаран през някаква врата и отведен в задната част на хангара, където вече го чакаше форд „Г150“, шофиран от човек на около шейсет с оредяваща бяла коса и опърпана шапка на „Янките“. Зелената торба отиде на задната седалка и още щом самолетът излезе от хангара, фордът потегли бавно. Нямаше защо да се набиват на очи. Шофьорът не беше от най-приказливите – само изсумтя нещо, когато Портър се качи. Докато държеше под око примигващите светлини на полицейските коли, които хвърчаха по пистата, Портър опита да му благодари. Мъжът кимна, но не се представи. И може би така беше по-добре. Фордът мина покрай охраната и напусна територията на летището. Шофьорът му махна на охранителя в будката, онзи очевидно не позна Портър. Бе заровил лице в някакво списание.

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)