![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Чисто!
– Чисто!
– Къде е Сам Портър?!
Без отговор.
– Къде е Сам Портър?
– Не е на борда. – Пул разпозна приглушения глас на пилота. Представи си го съборен на пътеката, с лице притиснато към мокета.
Някой дръпна превръзката от очите на Пул. Ярката светлина на светодиодния прожектор, монтиран на цевта на щурмова пушка МР510 и насочен право в лицето му, го заслепи, той примигна. Светлината се измести встрани и полицаят от специалните части издърпа кърпата, стегнала устата му.
– Специален агент Франк Пул, федерално бюро за разследване – изрече с мъка Пул. Трудно му бе да говори, понеже кърпата бе завързана здраво и ъгълчетата на устата му горяха. – Освободете ме. – Ръцете и краката му бяха привързани със „свински опашки“ за седалката.
– Сержант? – Човекът, застанал до Пул, погледна към един от полицаите, застанали до вратата, в очакване на инструкции.
Полицаят погледна към лежащия на пода пилот. Беше стъпил на гърба му, за да не може да се изправи.
– Какво, по дяволите, става тук?
– Пуснете ме – изфъфли пилотът.
Полицаят премести кубинката си и му позволи да стане.
Пилотът изтупа праха от безупречно изгладения си тъмен костюм.
– Детектив Портър ни каза, че този човек е заподозрян по делото за У4М, и ни нареди да го транспортираме до Чикаго. Беше ни казано, че местните полицейски служители ще са на линия в очакване да го задържат. Определено не ми се нрави подобно грубо отношение. Ще ви бъде изпратена сметка за всички щети, нанесени на самолета.
Франк го изгледа вбесен.
– Казах ви – федерален агент съм.
– Нямате никакви документи, с които да докажете твърдението си. Детектив Портър ни инструктира да не вярваме на нито една ваша дума. – Пилотът се обърна отново към сержанта: – Детективът ни заповяда да обездвижим този човек, тъй като, по думите му, бил извънредно опасен. Направихме точно това, което ни бе казано. Телефонът ми е в пилотската кабина. Запазих текстовото съобщение, в случай че искате да го прочетете.
Сержантът отиде да вземе телефона.
Човекът зад Пул държеше в ръката си нож. Зае се да реже „свинските опашки“. Когато го освободиха, Пул слезе на бегом по стъпалата и издири специален агент Хърлес сред наобиколилите самолета служители на реда. Бяха чули размяната на реплики вътре по откритата линия за комуникация.
Лицето на Хърлес премина през всички нюанси на червеното. Преди да успее да продума, Пул извади двете папки от Терапевтичния център в Камдън, скрити под ризата му, и ги подаде на шефа си:
– Ето как ще го хванем.
87.
Клеър
Ден шести, 02:38
Отново стонове.
Клеър беше задрямала, когато чу кмета от съседното помещение. Отначало стенанията бяха тихи, като скимтене, но ставаха все по-силни, по-настоятелни.
Може би идваше в съзнание?
Той изкрещя. Ужасяващ, изпълнен с болка писък, достатъчен, за да изтръгне Клеър от дрямката. Беше легнала в ъгъла, подвила под себе си крака, с ръце, обгърнали тялото ѝ. Крясъкът обаче я накара да подскочи. Тя се приближи до отдушника.
– Кмет, Милтън? Какво става? Добре ли сте?
Хлипане.
Имаше нещо нередно в плача на възрастен мъж – дори този мъж, колкото и противен да беше. Точно в този момент не можеше да го мрази.
– Бари?
Знаеше името му от вестниците, но произнесено на глас, прозвуча странно.
– Тя ми извади…
– Какво ви извади?
Още плач, близо две минути.
– Окото ми – изрече той най-накрая. – Мисля, че ми извади окото. Не съм сигурен. Превързано е, но боли. О, Господи, тя сигурно… Трябва да проверя.
– Ако има превръзка, най-добре ще е да не я пипате. Не мога да си представя усещането, но кой знае – може пък да е почистила раната или да ви е дала някакъв антибиотик. Ако махнете превръзката, рискувате да се инфектира.
– Трябва да знам.
Клеър потрепери. Все още ѝ беше адски студено, но не беше толкова зле, както преди. Треската като че ли отстъпваше. Беше жадна.
– Не го пипайте. Ръцете ви са мръсни.
– Отлепих лейкопласта от едната страна. Само ще пъхна един пръст вътре. Няма да махам цялата превръзка.
Докато изричаше през плач тези думи, не звучеше като възрастен, а като малко дете. Малко момченце, което се страхува от онова, което ще последва.
– Не трябва да го докосвате.
Не ѝ каза какво е открил. Подновеният плач беше достатъчен.
88.
Пул
Ден шести, 02:28
– Разкажи ми пак – каза Хърлес.