Нови римски разкази [bg]

- Любезна съм, не съм кокетка.

След онази сутрин нещата продължиха по същия начин. Ерминио виждаше Фиамета и после ме информираше, че вече всичко е решено и тя само се колебае по какъв начин да скъса с Еторе. Пред мен обаче Фиамета отричаше нещо от това да е истина и ме уверяваше, че Ерминио говори от нейно име неща, които тя дори не е сънувала, и че той бърка учтивостта с любов. Еторе, от своя страна, ни се заканваше, че ще устрои касапница. Междувременно чичо ме прати с камиона за Терни да карам тухли. Една сутрин казах на Ерминио:

- Всяка хубава игра трае кратко. Днес заминавам. Сега ще дойдеш на Пиаца Мастаи в бара и там ще се обясниш с Еторе и Фиамета.

Той отвърна:

- Не искам нищо друго.

Отидохме на Пиаца Мастаи, извиках Фиамета да излезе от будката и я хванах за ръка, хванах и Ерминио и така влязохме в бара. Казах:

- Еторе, ето ги двамата годеници.

Беше ранна утрин и в бара нямаше никого. Еторе веднага се изстреля иззад тезгяха и възкликна:

- Ехей, без шеги, какви годеници?

- Да седнем - предложих аз спокойно. - Нека сега да проведем малък разпит. Ти, Ерминио, ще повториш какво ти е казала Фиамета снощи!

Той безцеремонно рече:

- Ще избере между мен и Еторе, ние знаем кой ще бъде и поиска само малко време.

- А ти, Фиамета, какво имаш да кажеш?

- Казах му точно обратното: няма на какво да се надява.

- Да, но ми го каза по определен начин, все едно ми внушаваше да се надявам.

- Нищо подобно.

Тогава се намеси Еторе, заплашителен, приличен на глиган с неговата заешка устна, повдигната над белите зъби; стоеше прав, с ръце на кръста. Приближи се плътно до Ерминио, сложи свития си юмрук с размери на детска главичка под носа му, завъртя го, сякаш му предлага добре да го подуши и посочи:

- Изборът, ето го тук: между този юмрук и връщането ти във Витербо. А сега си тръгвай...

- Но аз...

- Махай се, нещастнико, иначе, макар че си братовчед на Алесандро, а той ми е приятел...

Излязохме от бара. Ерминио потри ръце:

- Добре съм. Видя ли как ме гледа? И как ми се усмихна? Усещам го, сигурен съм, достатъчно е да бъда по-настоятелен и ще победя. Ех, жените: ти не ги познаваш, както ги познавам аз.

Прекъснах го:

- Слушай, защо не дойдеш с мен в Терни. Ще си направим екскурзията, ще ни бъде весело.

- За бога, точно сега, когато тя е готова да се реши. Трябва да остана, желязото се кове, докато е горещо.

Накратко, същия следобед заминах сам. Отсъствах три дни и се върнах вечерта на четвъртия. Случайно се отбих на Пиаца Мастаи и видях, че Фиамета прибира всичко в будката, за да затвори, както всеки ден по това време. Приближих се, а тя веднага започна:

- Съжалявам за Ерминио, но той направо си го търсеше.