Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Макар империите на ацтеките и на инките понякога да се описват като „бюрократични“, нивото на административно развитие е много далече от това, което постига Китай в средата на ранната династия Хан. Може би най – ясният показател за това е използването на езика. Китайските администратори общуват с писмени меморандуми още през II хилядолетие пр.н.е. по времето на династията Шан, която предшества Джоу. За разлика от това ацтеките имат йероглифна форма на писменост, която понякога се описва като форма на протописменост, полезна за ритуални цели, но която не може да се използва в бюрократичната йерархия. Инките изобщо не разполагат с писменост, въпреки че имат система от цветни връвчици, известна като кипу, с която могат да записват статистическа информация. Затова им се налага да разчитат на бегачи, които говорят на езика кечуа, при общуването си с отдалечените краища на империята. Това означава, че нито една от двете местни цивилизации не успява да създаде литература като китайските класически произведения, които са в основата на учебната програма на бюрократичното образование, но и основа на споделена културна идентичност. В резултат на всичко това нито една от цивилизациите в Новия свят не успява да проникне в своите общества, както се случва в Китай чрез обнародване на сборници със закони, прилагани от сложна бюрократична йерархия.
Следователно цивилизацията в Мексико и Перу е по – сходна с тази на Индия под управлението на маурите през III в.пр.Хр., отколкото с цивилизацията Цин – Хан през същия период. Маурите успяват да обединят насилствено северните две трети от субконтинента под властта на Ашока, но империята преживява упадък в продължение на три поколения, тъй като не успява да изгради силна административна система. И те като инките нямат писмен административен език.
Двете империи в Новия свят се простират върху огромни територии, но въпреки това са много слаби. Когато испанците побеждават и убиват символите на военната централизация Монтесума и Атауалпа, империите се разпадат на съставните си етнически и племенни групи, които никога повече не се обединяват. Много от тях просто прехвърлят лоялността си от местните лидери към испанците. Всичко това се случва, преди коренните населения да преживеят пагубния демографски срив в резултат на внесените евроазиатски болести. Този срив обуславя съдбата на всички оцелели институции. Населението на Мексико спада от десет милиона при пристигането на Кортес до два милиона през 1585 г., а впоследствие до един милион началото на XVI в. Населението на Перу се свива от девет милиона преди завладяването до малко над един милион през 1580 г. и до шестстотин хиляди през 1620 г.
Коренните култури на Новия свят оформят облика на съвременна Латинска Америка по безброй начини – от церемониите в Деня на мъртвите в Мексико до клановите организации айлу, характерни за социалния живот в Андите. Но политическото наследство на предколумбовите цивилизации изиграва много по – несъществена роля от коренните организации на държавно ниво в други части на света и най – вече в Източна Азия.
Географските и климатичните дадености не са единствените фактори, които определят характера на политическите институции в Латинска Америка. Испанците и португалците се стремят да изнесат своите институции в колониите.
Хабсбургска Испания, която първа колонизира Новия свят, се характеризира с това, което в първия том наричам слаб абсолютизъм. След потушаването на бунта на Комунеросите през 1520 г. испанският монарх лишава от власт испанските съсловия (Кортесите) и централизира съдебната власт. Но той все още е силно ограничен от съществуващата правна система, чиито римски корени проникват по – дълбоко в Испания, отколкото в други части на Западна Европа. Карл V придобива огромна империя както в Стария, така и в Новия свят, но има законови правомощия да събира данъци само в Кастилия, която понася тежестта на скъпоструващите войни в Италия и Ниските земи[44]. През XVII в. това води до тежко задлъжняване към чуждестранни банки, многократни фалити на короната и опити да се посрещнат нуждите от приходи чрез обезценяване на валутата. В крайна сметка испанската държава, подобно на своя френски аналог, възприема практиката на продажба на държавни постове на богати членове на елита, легализирайки корупцията и отслабвайки способността на държавата да управлява своите подвластни територии равноправно и неперсонално. За разлика от силната абсолютистка държава, която разполага с власт и автономия да подчини собствените си елити, с течение на времето испанската държава е завладяна от тях.