Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Ако в периода от XIV до XVI в. системата на военното робство е в основата на бързия политически възход на османците, в края на XVI в. тя е разтърсвана от вътрешни противоречия и не е в състояние да оцелее на фона на променящите се външни условия, пред които е изправена империята. Османските турци така и не успяват да изградят собствен капитализъм с устойчив ръст на производителността в течение на продължителни периоди, вследствие на което са зависими от все по–голямата необходимост от фискални ресурси. Неуспехите в икономическата и външната политика се подхранват взаимно, в резултат на което техните коренни институции не са в състояние да оцелеят. Тяхното оцеляване през XX в. се обяснява със заимстването на западни институции от страна на султани реформатори, а най–накрая от младотурците. Това в последна сметка се оказва недостатъчно за оцеляването на режима и наследилата го Република Турция се основава на коренно различни институционални принципи.
16. ХРИСТИЯНСТВОТО ПОДКОПАВА СЕМЕЙСТВОТО
Защо откъсването на Европа от родството се дължи по– скоро на религията, отколкото на политиката ► Често срещани недоразумения относно природата на европейското семейство ► Как Католическата църква унищожава разширените родствени групи ► С какво английският индивидуализъм е краен дори в европейски контекст
И в трите световни региона, които разгледахме дотук, държавните институции възникват директно от племенни общества. Ранните обществени организации в Китай, Индия и Близкия изток се основават на агнатични родословия; държавата е създадена, за да се преодолеят ограниченията на племенните общества. Във всеки от тези случаи строителите на държавата трябва да измислят как индивидите да са лоялни на държавата, а не на своите местни родствени група. Основаните на териториален принцип институции и централизираната законова власт трябва да са на върха на йерархията на крайно сегментарни общества. Най – екстремно решение на този проблем намират арабите и османците, които буквално отвличат деца и ги отглеждат по такъв начин, че да бъдат лоялни на държавата, а не на своите родственици.
В нито един от тези случаи йерархичното държавно строителство не успява да премахне родството като основа на местната социална организация. Всъщност голяма част от историята на развитието на институциите във всички тези общества е свързана с усилията на различни родствени групи отново да се включат в политиката, което наричам репатримониализация. Така неперсоналните държавни институции, създадени по време на династиите Цин и предходната династия Хан, отново попадат в ръцете на могъщи родословия по време на разпадането на късната династия Хан; тези фамилии играят важна роля в китайската политика и по времето на династиите Суй и Тан. Индийските държави са далеч по – неуспешни по отношение на създаването на силни неперсонални институции, които не изиграват почти никаква роля в социалния живот на индийските селища, организиран около сегментарни касти. Турската държава е най–успешна по отношение на ограничаването на влиянието на племенната организация в анадолските и балканските области, но в много по–слаба степен в арабските провинции. Всъщност османската държава упражнява незначителна власт над периферните бедуински общности, чиято племенна организация остава непокътната и до ден днешен. Във всички тези региони – Китай, Индия и Близкия изток – семейството и родството и днес си остават далеч по–силни източници на социална организация и идентичност, отколкото в Европа или в Северна Америка. В Тайван и Южен Китай все още се срещат процъфтяващи сегментарни родословия, индийските бракове са по– скоро обединения между семейства, отколкото между индивиди, а племенната принадлежност е вездесъща в целия арабски Близък изток, особено за хората с бедуински корени.
Родството в Европа приема различна форма. В статия от 1965 г. демографът Джон Хайнал отбелязва поразителния контраст между брачните модели в Западна Европа и в почти всяка друга част на света. В Западна Европа както мъжете, така и жените обикновено сключват брак по–късно и процентът на тези, които никога не сключват брак, е най–висок. Тези два фактора са свързани с относително ниската раждаемост. Най–висок е и процентът на работещите млади жени и има по–голямо равенство в домакинствата, което се дължи на факта, че поради късните бракове жените имат повече възможности да придобиват собственост. И това не е съвременен феномен; Хайнал датира този модел назад във времето до периода между 1400 и 1650 г.