Произход на политическия ред [bg]

В нито един от тези случаи йерархичното държавно строителство не успява да премахне родството като основа на местната социална организация. Всъщност голяма част от историята на развитието на институциите във всички тези общества е свързана с усилията на различни родствени групи отново да се включат в политиката, което наричам репатримониализация. Така неперсоналните държавни институции, създадени по време на династиите Цин и предходната династия Хан, отново попадат в ръцете на могъщи родословия по време на разпадането на късната династия Хан; тези фамилии играят важна роля в китайската политика и по времето на династиите Суй и Тан. Индийските държави са далеч по – неуспешни по отношение на създаването на силни неперсонални институции, които не изиграват почти никаква роля в социалния живот на индийските селища, организиран около сегментарни касти. Турската държава е най–успешна по отношение на ограничаването на влиянието на племенната организация в анадолските и балканските области, но в много по–слаба степен в арабските провинции. Всъщност османската държава упражнява незначителна власт над периферните бедуински общности, чиято племенна организация остава непокътната и до ден днешен. Във всички тези региони – Китай, Индия и Близкия изток – семейството и родството и днес си остават далеч по–силни източници на социална организация и идентичност, отколкото в Европа или в Северна Америка. В Тайван и Южен Китай все още се срещат процъфтяващи сегментарни родословия, индийските бракове са по– скоро обединения между семейства, отколкото между индивиди, а племенната принадлежност е вездесъща в целия арабски Близък изток, особено за хората с бедуински корени.