V. [bg]

Фопъл дошъл в Югозападна Африка като съвсем млад новобранец. И скоро установил, че всичко това много му харесва. Той бе участвувал в акциите на фон Трота през онзи август, онази обърната наопаки пролет.

— Виждаш ги край пътя, ранени или болни, обаче не искаш да хабиш муниции — споделяше той с Мондауген. — Снабдяването тогава бе доста мудно и нередовно. Пробождаш някои с щика, други бесиш. Процедурата бе проста: завеждаш мъжа или жената до най-близкото дърво, караш го да стъпи на сандък от муниции, правиш клуп от въже (ако нямаш въже, от телеграфна или друга жица), нахлузваш му го на врата, прехвърляш въжето върху някой клон, завързваш другия край за стъблото на дървото и риташ сандъка. Смъртта от задушаване настъпваше бавно, обаче да не забравяме, че това представляваше военен съд по бързата процедура. Всеки път, когато нямахме възможност да издигнем бесилка, трябваше да използуваме подръчни материали.

— Разбира се, че не е трябвало — възрази Мондауген, като типичен инженер, който обръща внимание на всяка дреболия. — Но при толкова много телеграфна жица и разхвърляни навсякъде сандъци от муниции, снабдяването очевидно не е било особено мудно и нередовно.

— О! — въздъхна Фопъл. — Е, ти явно си доста зает.

Мондауген наистина бе зает. Вероятно под влияние на физическата умора от прекалено многото гуляи, той бе започнал да забелязва нещо необичайно в сферичните сигнали. След като ловко отмъкна моторчето от един грамофон на Фопъл, перодръжка, макари и няколко дълги листа хартия, изобретателният Мондауген измайстори нещо като груб осцилограф, който да записва сигналите в негово отсъствие. Ръководителите на проекта не бяха сметнали за уместно да го снабдят с осцилограф, общо взето ненужен на предишния му наблюдателен пост, тъй като нямаше къде да излиза. Сега, когато разглеждаше загадъчните драскулки на перото, той откри определена повторяемост или тенденция, която вероятно можеше да бъде някакъв код. Но му бе необходим почти месец, дори само да реши, че единственият начин да разбере дали това е код, бе да опита да го дешифрира. Стаята му бе затрупана с таблици, уравнения и диаграми; той симулираше, че работи усилено за разгадаването на цвъртенето, свистенето, прищракванията и чуруликането, под техния акомпанимент, но всъщност бездействуваше. Нещо му пречеше. Събитията го плашеха: една нощ, по време друг такъв „тайфун“, осцилографът се повреди и захвана да потраква и драска безпорядъчно. Затруднението бе незначително и Мондауген успя да оправи апарата. Обаче му бе любопитно дали повредата бе наистина случайна.