За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Един венецианец на име Балби, намирайки се в Пегю, бил заведен при краля на туземците. Когато кралят чул, че във Венеция няма крал, избухнал в такъв смях, че се закашлял и след това едва говорел с притворени очи. Кой законодател би могъл да предложи народно управление на един такъв народ?
Глава III
За тиранията
Има два вида тирания: една действителна, която се състои в насилствено управление, и друга — тирания на мнението, която може да се почувствува, когато управляващите въведат порядки, смущаващи начина на мислене на народа.
Дион казва, че Август е искал да приеме името Ромул; но щом разбрал, че народът се страхува да не би да иска да стане крал, променил намерението си. Първите римляни не са искали цар, защото не са можели да търпят властта му. Римляните от епохата на Август не са искали цар, защото не са можели да търпят нравите му. Защото, макар Цезар, триумвирите, Август, да са били истински монарси, те все пак са спазвали всички външни признаци на равенството и техният частен живот не е имал нищо общо с великолепието на предишните царе; и когато казваме, че римляните не искали цар, това значи, че те са искали да запазят нравите си и да не възприемат обичаите на Африка и Ориента.
Дион казва, че римският народ възнегодувал срещу Август затова, че той издал няколко строги закона; но веднага щом Август заповядал да бъде върнат от изгнание актьорът Пилад, когото политическите фракции пропъдили от града, недоволството спряло. Такъв народ по-живо чувствува тиранията, отколкото когато го лишават от всички закони.
Глава IV
Какво представлява общият дух
Много неща управляват хората: климатът, религията, законите, принципите на управление, примерите на миналото, нравите, обичаите; от всичко това като резултат се образува общият дух.
Колкото у един народ се засилва действието на едната от тези причини, толкова отслабва действието на останалите. На диваците действуват почти само природата и климатът; обичаите управляват китайците; законите тиранизират Япония; нравите някога са давали тон на Лакедемон; принципите на управление и старинните нрави са господствували в Рим.
Глава V
Колко е важно внимателно да се избягва всичко, което може да промени общия дух на народа
Ако на света имаше народ с общителен характер, с открито сърце, с весел поглед на живота, с вкус, със способност лесно да съобщава мислите си; ако това беше народ жив, приятен, понякога лекомислен, често нескромен; и ако при това той притежаваше смелост, великодушие, откровеност и известно понятие за чест, не би трябвало в никакъв случай неговите нрави да бъдат стеснявани чрез закони, за да не се ограничат и неговите добродетели. Ако неговият характер общо е добър, няма значение, че в него могат да се открият недостатъци.
У такъв народ могат да се вземат мерки за обуздаване на жените, да се създават закони за изправяне на нравите и ограничаване на разкоша; но кой знае не ще ли загуби той от всичко това оня вкус, който е извор на цялото негово богатство и онази учтивост, която привлича към него чужденците?
Законодателят е длъжен да се съобразява с духа на нацията, доколкото тоя дух не противоречи на принципите на управление; защото ние най-добре правим това, което правим свободно и в съгласие с нашия природен гений.
Придайте дух на педантизъм на една по природа весела нация и държавата не ще спечели нищо от това — нито за вътрешното си, нито за външното си благополучие. Оставете такъв народ да се занимава сериозно с несериозните работи и весело — със сериозните.
Глава VI
За това, че не всичко следва да се поправя
Нека ни оставят такива, каквито сме си, е казал един благородник, произхождащ от нация, която много прилича на тази, за която току-що дадохме представа. Природата поправя всичко. Тя ни е дарила с живот, способна е да оскърбява и да нарушава всички правила на приличие; но тя се коригира от вежливостта, която поражда също така живост, внушавайки ни склонност към общуване с хората и особено с женския свят.
Нека ни оставят такива, каквито сме си. Нашите нескромни качества, съединени с нашата незлобливост, правят непригодни за нас законите, които потискат чувството за стеснителност.