Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Те седяха на една от пейките в живописна беседка, обградена от рошави екзотични дървета. Ярки плодове висяха на цветни гроздове сред наситеното зелено на листата. Насекоми цвърчаха от стотиците си скривалища, като от време на време пробръмчаваха покрай тях в бръснещ полет. Навсякъде около тях бяха накацали гарвани — те се бяха научили да приемат Заелис, а той бе свикнал с присъствието им и вече не го изнервяха както едно време. Птиците бяха развили силно закрилническо отношение към момиченцето — те възприемаха Лусия като заблудило се птиченце, движени от родителски инстинкти, които не бяха в състояние да проумеят.
— Разтревожена ли си, Лусия? — попита Заелис.
Тя кимна. Учителят й можеше да долавя настроенията й дори когато те едва-едва си проличаваха под замечтания израз, който перманентно бе изписан на лицето й.
— Заради това, което се случва в града?
Тя кимна отново. Никой не й беше казал нищо — учителите и стражите бяха инструктирани да си държат устата затворена по въпросите, касаещи външния свят, след избухването на Дурун пред детето — ала Лусия пак разбираше какво се случва. Как можеш да запазиш нещо такова в тайна от дете, което разговаря с птиците? Заелис бе пренебрегнал тази заповед и й разказваше какво се случва, без да подозира, че жената от сънищата вече бе информирала Престолонаследничката за повечето неща.
— Аз съм виновна — промълви тя. — Всичко това започна заради мен.
— Знам, че е така — отговори й Заелис в обичайния стил, използван за обръщения към деца, били те и престолонаследнички, — но ние чакахме началото на тези събития от доста дълго време.
Лусия го погледна.
— Ще продължиш да се грижиш за мен, нали?
— Разбира се.
— Ами майка ми?
Заелис се поколеба. Нямаше никакъв смисъл да я лъже; тя можеше да надзърне директно в душата му.
— Ще се опитаме — каза. — Обаче тя не вижда нещата по същия начин като нас.
— Кои са тези „нас“?
— Знаеш кои сме ние.
— Никога не съм те чувала да говориш за това.
— Не е било необходимо.
Лусия се замисли над това.
— Мислиш ли, че съм зла? — попита след известно време.
— Мисля, че появата ти беше неизбежна — отвърна учителят.
Тя сякаш разбра; ала кой можеше да каже какво ставаше в главата й?
— Мама идва — измърмори момиченцето и в същия момент всички гарвани разпериха криле, черните им пера заплющяха във въздуха и те се понесоха в червеното небе.
Само след миг Императрицата се показа пред момиченцето и неговия учител, вървяща заедно със Зан по облицована с плочки алея покрай редица тънки дръвчета. Тя веднага погледна към отлитащите птици, ала лицето й си остана спокойно. Заелис се изправи на крака, а Лусия последва примера му.
— Баракс Зан ту Икати, позволете ми да ви представя дъщеря си Лусия — каза Императрицата.
Ала нито Бараксът, нито детето обърнаха някакво внимание на думите й. И двамата се взираха един в друг с нещо като изумление, изписано на лицата им. Анаис и Заелис размениха озадачени погледи, когато ситуацията стана малко неловка. Тогава от очите на Лусия бликнаха сълзи и тя се хвърли към Баракса, прегърна го през кръста и зарови лице в корема му.
— Лусия! — възкликна майка й.
Зан погали русите кичури на момиченцето, а в очите му се четеше странно изражение — смесица от смущение и потрес. Престолонаследничката внезапно се отдръпна назад, изгледа го през сълзи, след което, без да спира да ридае, се обърна и хукна, изчезвайки сред пищната зеленина на градината.
И тримата стояха като онемели за известно време, преди Императрицата да съумее да проговори.
— Зан, приеми най-искрените ми извинения. Тя никога досега…
— Всичко е наред, Анаис — продума Бараксът, а гласът му звучеше далечен и кух. — Всичко е наред. Мисля, че сега трябва да си ходя; навярно я разстроих.
Без да я изчака, благородникът се обърна и закрачи бавно към изхода на градината. Императрицата тръгна след него, оставяйки Заелис сам. Той се отпусна отново на пейката.
— Виж ти — промърмори на себе си и някаква странна усмивка изкриви лицето му.
Двадесет и четвърта глава
Докато стоеше в Чайм, Асара отново извърши убийство. Това бе доста неоправдан риск, понеже изобщо не чувстваше такъв глад, ала имаше нужда да се поразсее малко, а пък потискащото селище не й предлагаше никакви развлечения. Пак избра мъж, защото хранеше по-голямо уважение към жените, отколкото към силния пол, и нямаше да изпитва такова чувство за вина, каквото би я измъчвало, ако убиеше някоя дама. Конкретната й жертва беше един пияница — як, жилав кавгаджия, който не се боеше да избере най-краткия път до къщата си, независимо от липсата на каквото и да било улично осветление и произтичащия от това непрогледен мрак. Асара му даде добър урок.