Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Затова да абдикирам, така ли? — изфуча жената. — Те пак ще се доберат до нея, Зан. Тя ще продължи да бъде заплаха за тях, дори и аз да се откажа от трона. Повечето хора мразят Различните, ала има и такива, които не разсъждават по този начин. Лусия ще се превърне в знаме за тяхното недоволство, в икона, която ще ги поведе на бунт. Независимо дали Амача или Керестин завземат властта, независимо дали аз абдикирам, или не, те ще убият Лусия. Ще изпратят платени убийци. Тя е твърде опасна, за да бъде оставена жива, не разбирате ли това? Единственият начин да запазя живота на дъщеря си е да си остана Императрица и да ги победя!
Изведнъж си даде сметка, че се бе развикала. Зан постави ръце на раменете й, ала тя го отблъсна.
— Не ме докосвайте, Зан! Вече нямате никакво право да се държите така!
— Така ли? — попита с горчивина Бараксът. — Да, чух, че отново споделяте леглото си с вашия непрокопсан съпруг. Спомням си, когато вие…
— Това не е ваша работа! — изсъска му Императрицата, а бледата й кожа поруменя.
Зан вдигна помирително длани.
— Простете ми — каза той. — Бях се самозабравил. Да не спорим повече — много по-важни неща са заложени на карта сега.
Анаис изгледа подозрително очите му за следа от някаква насмешка, ала видя, че е откровен. Отдъхна си. Когато Зан сметна, че събеседничката му отново е в състояние да слуша, продължи:
— Ако позицията ви е непреклонна, тогава нека поне вашите съюзници ви помогнат. Можете да получите две хиляди войници до два дни, и десет пъти повече само след една седмица. С тях веднага ще потушите бунтовете, гражданите ви ще бъдат в безопасност, а след като тази армия веднъж влезе в столицата, ще бъдем непревземаеми. При това положение Амача или Керестин едва ли ще посмеят да ни нападнат.
— Зан — угрижено каза Императрицата, — вярвам ви. Обаче много добре знаете, че не мога да позволя на подобна войска да влезе в Аксками. Твърде много семейства са въвлечени, има твърде много политически неизвестни.
— До мен стигна мълвата, че Баракс Мос от рода Батик ви е предложил войските си и вие сте приели.
— Май шпионите ви не са много кадърни, Зан — каза му Анаис без никаква злоба. — Мос ми предложи войските си, ала аз още не съм му дала съгласието си. Това обаче е друга тема. Моята защита е в негов интерес — той иска да защити както сина си, така и внучката си. Ако родът Амача или родът Керестин завземат Аксками, Дурун ще бъде убит също като мен.
— Освен това Мос е главата на единствената друга фамилия, която е достатъчно силна, за да вземе властта — напомни й Зан.
— Синът му вече е на трона — натърти жената. — През всичките тези години аз не анулирах женитбата си, въпреки очевидните ни несъответствия с Дурун. Той няма никакви основания да смята, че ще го направя сега.
— Вярвате ли, че ще успеете да удържите Аксками срещу враговете си, когато всички граждани са против вас?
— Хората ще се научат да приемат Лусия — каза Анаис. — Или аз ще ги накарам да се научат. Сега са просто като непослушни малки деца, които трябва да бъдат наказани. Ще се погрижа да бъдат усмирени.
Завиха зад един ъгъл към дългата сянка на едно надигащо се енигматично нещо, което можеше да бъде както каменна кобра, така и преплетени мъж и жена. Вечерното слънце грееше през пролуките в скулптурата, а лъчите му едва забележимо поаленяваха с приближаването на здрача. Зан изобщо не погледна въпросното произведение на изкуството. Повървяха известно време в знойната горещина на сарамирското лято, преди Анаис да проговори отново:
— Дължа ви извинения — каза тя.
Зан беше изненадан.
— За какво?
— За това, че бях доста самонадеяна. Бях толкова заета с това да спечеля на своя страна опонентите си, че не помислих за един от най-верните си съюзници. От седмици показвах Лусия на благородните семейства, опитвайки се да разсея митовете, които се носеха около нея; вие ме подкрепяхте от самото начало, а аз нито веднъж досега не ви поканих да видите каузата, за която се борите.
Зан наклони глава. Тя знаеше също толкова добре като него защо беше на нейна страна.
— Права сте, разбира се. Никога не съм я виждал. За мен ще бъде чест да се срещна с нея сега.
Престолонаследничката Лусия бе приключила с уроците си за деня, ето защо бе отишла в градините на покрива, за да се наслади на последните лъчи на залязващото слънце. Заелис бе останал при нея. Тя харесваше високия белобрад учител. Той се отнасяше изключително добре с нея, а дълбокият му кадифен глас й действаше успокояващо. Момиченцето знаеше — по онзи уникален начин, по който разбираше нещата — че дълбоко в сърцето си той иска най-доброто за нея. Освен това се наслаждаваше и на свободата, която имаше, докато беше с него — той бе единственият човек, пред когото разкриваше дарбите си с пълна сила.