Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Изплашено, момиченцето се дръпна назад. Чичо й никога не бе я карал да се мие и макар че доктор Лейтимър постоянно настояваше за това, тя винаги беше успявала по някакъв начин да се скрие.
Алена не загуби самообладание. Тя хвана детето за ръката и каза на Коул:
— Нека Питър донесе гореща вода горе. А ти най-добре ела с нас, в случай че Минди се окаже прекалено опърничава.
Коул беше впечатлен от енергията и разпоредителността на жена си.
— Ако успееш по някакъв начин да я изкъпеш, сигурно ще успееш да я накараш и да спи в стаята си.
При тези думи Минди поклати глава в отчаян отговор.
— Но защо не? — запита крайно учудена Алена.
Ани се намеси:
— Тя сигурно се страхува, че покойната мисис Роберта може пак да се върне. Не понасяше Минди и винаги се държеше много сурово с нея.
— Добре, ще видим какво може да се направи — каза Алена, като се престори, че не е чула думите на Ани.
В спалнята на Алена Коул стъкна огъня, докато тя се зае със събличането на малката. Минди не прояви никаква съпротива, само не искаше да даде парцалената си кукла. Алена отвратена сбърчи нос, когато видя колко е мръсно тялото на детето. Тя бегло си спомни за небезизвестния Ал, който по външен вид също не беше от най-чистите, но за сметка на това под отвратителните дрипи спазваше изрядна хигиена.
В това време Коул наблюдаваше крадешком стройната, нежна жена, която се беше заела с малкото момиченце. Струваше му се, че всеки Божи ден открива нови, изненадващи черти в нейния характер и че това никога няма да има край. Не му убягна решителният, пълен с човешка топлота поглед, с който Алена наблюдаваше детето. Трогнат, той гледаше как тя запретна ръкави и си завърза престилка. Това беше жена, която не се среща всеки ден. И най-страстното желание на Коул беше да покори сърцето й.
По молба на Алена той сипа топла вода върху главата на Минди и изплакна сапунената пяна от косата й.
След известно време малката излезе от ваната розова и миришеща на хубаво. Алена я загърна в една хавлиена кърпа и разнежено се загледа как Коул вдигна момиченцето и го положи внимателно в скута си.
Гардеробът в стаята на Минди беше претъпкан с нови дрехи точно както беше казал Коул. Но когато Алена разгърна няколко от тях, с изненада видя, че всички, дори малките фусти и дантелени якички, бяха скъсани или нарязани по средата и след това грижливо сгънати и върнати по местата им, като че ли трябвало всичко това да се скрие.
Алена подбра няколко неща, които лесно можеха да се закърпят, и се върна в стаята си. Докато решеше мократа сплъстена коса на момиченцето, тя се обърна полугласно към Коул:
— Всичките й дрехи нарочно са съсипани. Вероятно ти нищо не си забелязал, но във всеки случай това е била причината Минди да не иска да ги носи. В обувките и чорапите й имаше магарешки тръни и масло. Доколкото можах, поизмих обувките. Кой ли е направил подобно грозно нещо?
— Роберта! — избухна Коул с мрачно лице.
— Наистина ли вярваш в това? — попита учудено Алена.
— Градинарят изчезна няколко месеца преди смъртта на Роберта. Когато взех детето вкъщи, тя ми направи една от обичайните си сцени. Поставих я на място и й забраних да тормози малката. Вероятно по този начин е искала да си отмъсти.
Междувременно Минди беше задрямала в ръцете на Коул. Алена хвърли пълен с обич поглед към мъжа си, наблюдавайки го как унесено гледа личицето на спящото дете. Когато той вдигна очи, тя се почувства хваната на местопрестъплението и се изчерви леко.
— Всъщност познаваше ли добре чичо й? — попита го тя смутена.
— Беше нехранимайко. Роберта и той бяха от един дол дренки. Веднъж за малко не го уволних, когато го заварих жестоко да бие момиченцето. За Минди положително е по-добре без него.
— Изглежда, че Минди много те обича. Защо не я осиновиш?
— Предпочитам да стана баща по друг начин — отвърна Коул с лека горчивина в гласа. — Все още не е късно.
— А какво стана с Роберта? Тя не очакваше ли дете?
— Роберта и аз никога не сме имали съпружески отношения. Била е бременна от друг мъж.
Алена тъжно сведе очи.
— Извинявай, Коул. Съвсем не знаех за това.
— Не се притеснявай. По изключение за тези неща бяхме на едно мнение. Тя нямаше желание да спи с мене, а и на мен не ми се искаше, във всеки случай не с нея.
— Но тя трябва да те е обичала, Коул.
Коул поклати глава.
— Не вярвам, че изобщо е била способна да обича. Просто й харесваше да играе ролята на богата, глезена съпруга. Всъщност беше като плитка река: блестяща на повърхността, но пълна с тиня и нечистотии по дъното.