Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж вдигна ръка и нежно погали с опакото на дланта си пламналата й буза.
— Ще бъдеш ли моя жена, Шимейн?
Тя си спомни цялата тържественост на момента, в който Морис дьо Мерсер й бе задал същия въпрос, но не помнеше тогава сърцето й да е туптяло в гърдите тъй силно, както туптеше сега. Помисли си какво би означавало да се омъжи за един заселник от колониите и да остане с него и след изтичането на седемгодишната си присъда. Все още копнееше да види родителите си, но по незнайна причина не можеше да си представи, че би се върнала в Англия и би се омъжила за някой богаташ там. Струваше й се много по-естествено да остане тук и да свие гнездо с мъжа, който бе разбудил жената у нея. Не знаеше дали го обича, но със сигурност го желаеше и не можеше да продължава да живее под един покрив с него, без да копнее да му бъде жена. Много по-добре бе да се ожени за него, отколкото да се бори със страстите си още седем години.
Шимейн бавно кимна.
— Да, господин Торнтън, ще бъда ваша жена… в пълния смисъл на думата.
Сърцето му се изпълни с неописуемо облекчение и щастие.
— Можем да се оженим в Уилямсбърг — тихо каза той. — Дотогава раната ти ще се е излекувала. До вечерта ще сме се прибрали и ще прекараме първата си брачна нощ тук.
Въпреки всичките й усилия да изглежда спокойна, гласът й трепереше.
— Както сметнете, че е най-добре, господин Торнтън.
Гейдж вдигна брадичката й и я целуна нежно по устата, сякаш се боеше, че ако вложи повече страст, ще я нарани. Сетне се отдръпна, взря се в лицето й с блестящ поглед и прошепна:
— Не мислиш ли, че е време да започнеш да ме наричаш Гейдж? В края на краищата, скоро ще бъда твой съпруг.
— Гейдж. — Прозвуча по-скоро като трепетна въздишка, защото в този миг той отново сведе глава към нея. Но сега устните му се впиха в нейните с ненаситна жажда и отново ускориха пулса й, възпламенявайки цялото й тяло. Езикът му дръзко се плъзна в устата й и трескаво заизучава топлата й вътрешност. Шимейн усети как започва сякаш да се разтапя, както неотдавна, когато я бе целунал за пръв път. Изведнъж й се прииска двете седмици вече да са минали.
— Тате, Анди пишка! — долетя изневиделица гласът на Андрю и двамата светкавично се откъснаха един от друг, сякаш полети с кофа студена вода. Момчето доприпка в стаята и задърпа припряно баща си. Гейдж го взе на ръце и излезе. Шимейн остана да гледа след тях като замаяна. Веднъж вече горещите му устни бяха успели да разпалят в нея огъня на желанието, а сега, след тази по-нежна, но не по-малко възбуждаща целувка, тя бе убедена, че истинският Гейдж Торнтън е много по-страстен и чувствен мъж от онзи, когото бе виждала в сънищата си. Мисълта, че скоро ще споделя едно легло с него, я изпълваше с трепетно вълнение, но и с тревога.
Дали отново не сънуваше? Нима всичко това бе истина? Действително ли щеше да споделя едно легло с Гейдж Торнтън? Или господарят й щеше да се върне след миг и да й каже, че просто се е пошегувал? Нима не знаеше какъв е шегобиец е той…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Гейдж остави лодката си на брега на реката и влезе в Нюпорт Нюз. Беше дошъл със строго определена цел и възнамеряваше да я осъществи. Първата му спирка бе „Гордостта на Лондон“, където беше информиран от помощник-боцмана, че Джейкъб Потс е в отпуск и не се очаква да се върне на борда преди идната седмица. Малко по-късно Гейдж нахлу през вратата на таверната и първото нещо, което стигна до слуха му, бе свадата между Мориса и нейната господарка — възрастна и доста едра жена с крещящо червена рокля и бяла перука на ситни букли, накривена на главата й.
— Човекът си плати добри пари, за да е с тебе, тъй че ще го слушаш — викаше жената, удряйки с юмрук по масата. — И не ща да те чувам повече да се оплакваш от него и да му викаш, че бил невестулка или не знам си какво друго. И на мене са ми казвали, че Сам Майърс нямал в гащите си кой знае каква стока, та затуй гледал другояче да покаже, че е мъж. Ама щом си плаща по-скъпо, задето пускам моите момичета да му ходят на крака в къщата, ще го търпиш и да те побийва от време на време, и всичките му други номера, и ще се държиш добре. Чуваш ли?
— Да, чувам те, Фрида — измърмори Мориса, макар че идеята никак не й се нравеше. Имаше си начини човек да се оправи с такива жалки, смрадливи плъхове като Самюъл Майърс. Ами да, Джейкъб Потс можеше с един замах да пререже гръкляна на тоя нещастник и да тури край на мъките му. Разбира се, ако бедничкият Потс въобще успееше да се изправи отново на крака и да се покаже пред хората.