Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Донал се намръщи кисело.
— Не ми допада да пращам друг срещу опасностите, за да ги избегна.
Аларт завъртя глава неотстъпчиво.
— И за теб ще има предостатъчно опасности, но са различни за предводителя и за войниците, не бива да ги смесваш. Отсега нататък, братовчеде, остави полетите за забавление в мирните дни.
Дорилис подръпна брат си за ръкава.
— Щом вече съм жена… пак ли ще мога да летя?
— Не виждам какво би ти попречило, когато отново намерим спокойствие, но първо попитай нашия баща и Маргали.
— Но аз съм твоя съпруга! От теб очаквам да ми позволяваш или забраняваш…
Разкъсващ се между досадата и съчувствието, Донал само въздъхна.
— Тогава, чия, заповядвам ти да се допиташ до Маргали, да поискаш съвет и от Рената.
Лицето на сестра му помрачня зловещо, щом чу последното име. „Все някой ден ще се наложи да й кажа ясно, без никакви увъртания какви са отношенията ми с Рената.“ Обгърна раменете й с ръка и заговори строго:
— Когато станах на четиринадесет и моят ларан започна да ме смущава, забраниха ми да летя за почти цяла година. Никой не можеше да предвиди кога ще загубя чувството си за ориентация в пространството и времето. Затова ще бъда по-спокоен, ако се съгласиш да не докосваш планер, без да си уверена, че ще се справиш.
— Ще постъпя според волята ти, съпруже — промълви тя с такова обожание, че той трепна.
Когато Дорилис слезе по стълбата, Донал се обърна унило към Аларт.
— Тя вече не прилича на дете и по външността си! Не мога повече да се отнасям снизходително към нея, а само това спасение ми бе останало — да твърдя, че е още малка.
Аларт вдигна рамене неловко. Поставиха приятеля му в ужасното положение да е като бог в живота на жена. Какво би могъл да го посъветва? Самият той забрави решението си бракът му да остане само формалност и причината беше почти същата — не понесе отчаянието на Касандра. Накрая се принуди да заговори.
— Братовчеде, по-добре е и за теб, ако вече не смяташ Дорилис за дете. Никое момиче с нейните дарби и обучение не може да остане безгрижно и невинно създание. Опитай да се разбереш с нея, както с всяка друга достойна за уважение жена, която сама избира пътя на живота си. Но изчакай все пак, докато отмине болестта на прехода и съзнанието й се проясни напълно.
— Прав си. — Донал потърси облекчение в по-неотложните грижи. — Ела да съобщим на баща ми какво става по пътищата, а и трябва да пратя съгледвач с планер.
Дом Михаил посрещна новината с хищна усмивка.
— Започна се най-после!
Аларт отново го видя за миг като стар сокол, разперил бодро криле за полет, ако ще да е последният в живота му.
Въоръжени отряди прекосяваха Кадарин и навлизаха в Пъкъла. Аларт ги видя със своя всепроникващ ларан и гледката го потисна неописуемо. Те идваха за него. На униформите им бе изрисуван гербът на Елхалин — висока ела, но и с корона отгоре, за да се отличава от емблемите на Хастурите от Каркоза и от замъка Хастур.
Позволи на Донал да проникне в мислите му.
— Да, истина е, щом вече и аз го предусещах. Баща ми трябва да научи незабавно за това.
— А толкова искаше да остане настрани поне от междуособиците в равнините… Ето че приютявайки мен и съпругата ми, си спечели само още един враг. Деймън-Рафаел е присъединил силите си към отрядите на Скатфел.
Слязоха от площадката и по стъпалата Аларт си каза: „Вече наистина нямам брат.“
Донал спря, обърна се към него и стисна ръката му.
— И аз съм сам, сроднико.
Двамата едновременно извадиха кинжалите си от ножниците. Аларт се усмихна топло и обърна своя с дръжката към Донал, който направи същото. Клетвата беше прастара и означаваше, че никой от тях няма да посегне с оръжие към другия, каквито и обрати да ги сполетят от този миг нататък. Щом си размениха кинжалите, прегърнаха се и слязоха при дом Михаил.
Колкото и да се сгря душата му, Аларт се поддаде на внезапно съмнение. „Дали не сбърках? Вече съм длъжен да внимавам със съюзите и трайните задължения, да не правя нищо, от което бих се отказал с неудобство, ако някой ден седна на трона…“ Пресече мисълта си като с нож, обзет от погнуса към самия себе си. „Вече се питам кое ще ми е удобно и изгодно, превръщам се в интригант като своя брат!“
Излязоха на двора тъкмо когато един от слугите посочи право нагоре.
— Ето го… там! Какво ли е?
— Ами птица е, защо се чудиш? — изсумтя някой.
— Не е птица, ами някакво чудовище! — сопна се разтревоженият мъж.
Аларт засенчи очите си с длан и се взря срещу слънцето. Нещо кръжеше в бавно снижаваща се спирала, полека се насочваше зловещо към замъка. И той се вцепени от ужас и болка. „Това е гнусен замисъл на Деймън-Рафаел — стрела, насочена право в сърцето ми. Та той има отпечатък от моята матрица! Може да прати срещу мен някое от ужасните оръжия на Корин, без да се опасява, че ще порази друг.“