Магическо кралство за продан. Продадено

Бен преглътна.

— Наистина ли можеш?

Драконът се понадигна и изви опашка зад Бен.

— Е… сигурно не навсякъде, ала почти. Не мога да отида надълбоко във вълшебния свят, нито в световете, където не вярват в дракони. А в твоя свят вярват ли в дракони?

Бен поклати глава.

— Мисля, че не.

— Ето защо никога не съм бил там. Аз пътувам по места, където драконите са реални или поне са били. Посещавам половин дузина светове наоколо. Нападам повечето от тях. Налагаше ми се да ги нападам, когато старият крал ме прогони от долината — той погледна лукаво и спусна клепачи. — Но да нападам отвъд долината е много по-трудно. Тук е по-лесно и ми доставя повече удоволствие.

Атмосферата бе станала вече решително хладна. С дракона можеше да се разговаря, но бе съмнително дали може да се убеди. Бен почувства, че вратите му се затварят.

— Е, в такъв случай сигурно няма смисъл да ти предлагам нещо друго.

Страбо леко се понадигна на задните си крака и от огромното му тяло навсякъде се посипа прах.

— Разговорът ни беше приятен, Холидей, но е към своя край. За съжаление това означава и твоя край.

— О, почакай само за минутка, да не бързаме толкова — съзнанието на Бен закръжи. — Няма, защо веднага да свършваме разговора си. Можем още малко да продължим.

— Разбирам защо ти се иска — тихо просъска драконът, — но аз се отегчавам.

— Отегчаваш ли се! Добре, да сменим темата!

— Няма смисъл.

— Няма ли? Ами какво ще кажеш тогава да си вървя — да си кажем довиждане, всичко хубаво? — Бен беше съвсем отчаян.

Драконът се надигна отгоре му като огромна люспеста сянка.

— Това само отдалечава неизбежното. Ти ще трябва да се върнеш отново, защото си крал на Ландовър. Виж нещата, каквито са, Холидей — аз съм твой враг. Ще трябва или ти да ме унищожиш, или аз тебе. Предпочитам последното.

Бен се озърна като обезумял.

— Защо, за бога, непременно да трябва единият да унищожи другия?

— Защо ли? Защото така стоят нещата с драконите и кралете. Винаги е било така.

Бен щеше да се пръсне от напрежение.

— Е, щом винаги е било така, кому беше нужна цялата тази лекция как драконите били обидени от измислиците на хората? Защо ти трябваше да си губиш времето, щом си смятал веднага след това да ме опечеш?

Драконът истински се засмя.

— Какъв странен начин да се постави въпроса! — той замълча. — Да, защо ми трябваше да ти разправям каквото и да било при тези обстоятелства? Основателен въпрос — той помисли над него за минута, после сви рамене. — Предполагам, за да се намирам на работа. Тук няма кой знае какво да се прави.

Бен почувства, че и последната му надежда се изпари. Това беше краят. Той бе извадил един печеливш билет сред мъглите на вълшебния свят и втори при срещата си с Нощната сянка. Но този, третият, щеше да го довърши. Наблюдаваше как драконът се надига отгоре му и започва бавно да вдишва. Само веднъж да изригне огън, и край. Мисълта му усилено работеше. Трябваше нещо да се направи! Не можеше просто да стои и да се остави да бъде сринат наравно със земята.