Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя хукна към вратата. В ръцете й се появи здрав кривак с набити на върха му остри шипове. Но когато влезе — очакваше да завари Егвийн да се защитава отчаяно, — видя, че тя просто стои неподвижно зад бюрото на Пазителката и се взира в празното. Ужасена, нямаше спор, но все пак читава и незастрашена от нищо.
— Нинив, Елайда е Амирлинския трон! — прошепна Егвийн.
— Не се дръж като глупава гъска — скастри я Нинив. И все пак… Другата стая, толкова не в стила на Сюан Санче… — Въобразяваш си.
— Току-що държах един пергамент в ръцете си, Нинив, подписан „До Аврини а-Ройхан, Елайда, Пазителка на печатите, Пламък на Тар Валон, Амирлински трон“.
Стомахът на Нинив се опита да изпърха чак до гърдите й.
— Но как? Какво е станало със Сюан? Егвийн, Кулата никога не сваля Амирлин, освен заради нещо много сериозно. Само две от близо три хиляди години.
— Може би Ранд е бил достатъчно сериозното нещо. — Гласът на Егвийн беше спокоен, въпреки че очите й останаха широко отворени. — Може да се е разболяла от нещо, което Жълтите не са могли да Изцерят, или просто е паднала по стълбите и си е счупила врата. Важното е, че сега Елайда е Амирлин. Не мисля, че тя ще подкрепя Ранд както Сюан.
— Моарейн — промърмори Нинив — беше сигурна, че Сюан ще накара Кулата да застане зад него. — Не можеше да си представи Сюан Санче мъртва. Често беше изпитвала омраза към тази жена, поради мъничкото страх от нея в редки случаи — сега можеше да си позволи да го признае, пред себе си поне — но все пак изпитваше към нея и уважение. Беше смятала, че Сюан ще е на трона вечно. — Елайда. О, Светлина! Тя е коварна като змия и жестока като дива котка. Не може да се предвиди какво би могла да направи.
— Мисля, че се сещам. — Егвийн притисна корема си с ръце. — Пишеше: „Всички лоялни сестри са длъжни да докладват за появата на Моарейн Дамодред. Ако е възможно, тя трябва да бъде задържана и върната в Кулата за съд по обвинение в измяна.“ Същият език, който очевидно е използван и по адрес на Елейн.
— Ако Елайда иска Моарейн да бъде задържана, това трябва да означава, че тя знае, че Моарейн помага на Ранд, и че това не й харесва. — Това, че говореше, беше добре. Говоренето я спираше до не повърне. Измяна. За такова нещо усмиряваха жени. — Елайда със сигурност няма да поддържа Ранд.
— Точно така.
— Лоялни сестри. Егвийн, но това съвпада с посланието, получено от Макура. Каквото и да се е случило със Сюан, сестрите са се разцепили, след като Елайда е станала Амирлин. Така трябва да е.
— Да, разбира се. Не се сетих за това.
Усмивката й беше толкова доволна, че Нинив също й отвърна с усмивка.
— Има едно донесение до Сю… до Амирлин, за събиране на Сините. Тъкмо го четях, когато ти извика. Обзалагам се, че Сините не са подкрепили Елайда. — Синята и Червената Аджи поддържаха нещо като примирие в най-добрия случай и малко им оставаше да се хванат за гърлата в най-лошия.
Но когато се върнаха в кабинета, донесението го нямаше. Имаше много други документи — писмото на Джолийн отново се беше появило; краткият прочит накара веждите на Егвийн да подскочат почти до косата й — но не този, който търсеха.
— Можеш ли да си спомниш какво точно пишеше в него? — попита Егвийн.
— Бях прочела само няколко реда, когато ти извика и… Не си спомням.
— Опитай се, Нинив. Опитай се.
— Мъча се, Егвийн, но не става. Опитвам се.
Внезапно нещо я удари като чук между очите. Тя се оправдаваше! И то пред Егвийн — момиче, чийто задник беше пердашила само допреди две години. А само преди малко се беше възгордяла като кокошка, която е снесла яйце, защото Егвийн бе останала доволна от нея. Много ясно си спомняше деня, в който равновесието между тях се бе нарушило, когато бяха престанали да бъдат Премъдрата и момичето, което припкаше да донесе, щом Премъдрата каже „донеси“, и вместо това се бяха превърнали просто в две жени, озовали се далече от дома. Сега изглеждаше, че това равновесие се е нарушило още повече, и това никак не й харесваше. Трябваше бързо да направи нещо, за да го възстанови.
Лъжата. Днес за първи път съзнателно бе излъгала Егвийн. Тъкмо заради това се бе лишила от моралния си авторитет, тъкмо затова се суетеше, неспособна да си възвърне самоувереността.
— Аз изпих онзи чай, Егвийн. — Каза го с усилие. Нямаше как. — Онзи чай от вилняк на оная Макура. Двете с Люси ни завлякоха на горния етаж като торби. Никакви силици не ни бяха останали. Ако не бяха Том и Джюйлин, сигурно все още щяхме да сме там. Или по-скоро на път за Кулата, толкова натъпкани с вилняк, че нямаше да се събудим, докато не ни докарат тук. — Тя си пое дълбоко дъх и се постара да придаде на гласа си нотка на праведна твърдост, но й беше трудно, след като току-що беше признала, че се е оказала пълна глупачка. Това, което се получи, беше далеч по-колебливо. — Ако кажеш на Мъдрите за това — особено на Мелайне — ще ти скъсам ушите.