През дебрите на Балкана

Той излезе, а аз удобно се настаних на пода между подвижната стена и сноповете върбови клони. Дупките в стената ми позволяваха да виждам цялата стая.

После чух приближаващи се стъпки.

— Сихди, къде си? — попита гласът на хаджията от другата страна на сноповете.

— Скрит съм тук. Какво искаш? Много си непредпазлив!

— Пфу! Онези още не идват — стоят в обора на гостилничаря, да разглеждат конете му. Каза, че ги познаваш. Вярно ли е?

— Да, разбира се.

— Е, и кои са?

— Ти не ги ли позна?

— Не, сихди.

— Нали имаш набито око! Не видя ли прашката, която виси на пояса на единия?

— Видях я.

— Е, кой носи такова нещо?

— Знам ли?

— Би трябвало да знаеш. Спомни си за гълъбарника!

— О, сихди, не искам да мисля за него. Като си спомня за това тъжно място, ми се приисква да те помоля да ми зашлевиш една плесница.

— Не видя ли мъжете, които седяха долу в стаята?

— Върху които се сгромоляса котката с все пръти, а котката бях аз! Да, добре запомних тези хора!

— И двамата окъсани мъже, които седяха вляво до стената ли? Нали бяха братя?

— Ах, сихди, сега си спомням. Единият имаше прашка. Мислиш ли, че са те?

— Да, те са. Много добре видях лицата им.

— О, Аллах! Те казаха, че трябва да отидат в Остромджа, за да съобщят на тримата негодници какво е станало с нас и че са ни изпратили в рая.

— Искаха да го направят. Такава задача са получили от Манах ал Барша и Баруд ал Амасат.

— Значи още не са стигнали до Остромджа, а тримата негодници, които търсим и са обрали настоящия ни домакин, мислят, че вече не сме по следите им. Сихди, позволи ми да ти направя едно много добро и разумно предложение!

— Какво?

— Не е ли по-добре да обезвредим двамата негодници, които възнамеряваш да подслушваш?

— Разбира се, ще го направим.

— Но как?

— Ще помислим.

— О, вече е измислено!

— От теб ли? Какво смяташ да правиш?

— Мисля малко да ги поубия.

— Дори и не помисляй да го правиш, Халеф!

— О, сихди, само малко! После те веднага ще възкръснат в ада. Това изобщо не би могло да се нарече убийство!

— Не ме занимавай с такива предложения!

— Да, понякога забравям, че си християнин. Ако зависеше от теб, щеше да си рискуваш живота и за най-злия враг. Тези двама негодници имаха намерение да ни изложат на най-голяма опасност. Ако се срещнат с останалите трима в Остромджа, можеш да бъдеш сигурен, че ще ни издебнат и ще пуснат на всеки от нас по един куршум в главата още преди и през ум да ни мине, че подобни обстоятелства биха могли да бъдат опасни.

— Ще се погрижим тези двамата да не се срещнат с другите трима. А може би ще е по-добре, ако се погрижим да се срещнат.

— Да не си луд?

— Изобщо не съм.

— А какъв си тогава?

— Не съм луд, а умен. Не знаем как да намерим онези тримата. В гълъбарника само чухме, че ще чакат при старите развалини. Но не знаем къде са тези развалини. Може да се окаже много трудно, ако не и невъзможно да бъде открит някой, който се крие там.