Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

И Аспарух спря за миг поглед върху три кинжала, положени върху бяла кърпа пред коленете на брадат арменец. Сините остриета хвърляха върху бялата кърпа синьо сияние, а дръжките, обковани целите в кървави гранати, хвърляха върху кърпата червено сияние. Ала Аспарух виждаше само сиви отблясъци като върху лъснато желязо.

Жрецът отново каза:

— Ела.

И заведе Аспарух оттатък улицата при продавач на печена риба, който печеше рибата върху жар на желязна решетка и пържеше тънки хлебчета върху железен барабан, под който гореше огън. Жрецът купи две риби, увити в хлебчета, и подаде едната на Аспарух. И му каза:

— Яж и гледай.

И му посочи оттатък улицата масата на арменеца, който продаваше трите кинжала. Между кинжалите и Аспарух непрекъснато минаваха хора и все пак от време на време за жреца грейваше синьо-червеното сияние на оръжията, а за Аспарух светваше сивият блясък. И Аспарух гледаше, но не можеше да яде, защото мирисът на рибата му напомни онова безумно побоище на рибните пълчища в устието на Кубан.

А към арменеца приближи евреинът Исак, син на Яков. И макар да се разбра, че е видял Аспарух, евреинът и с трепване на веждите не показа, че го е познал. И евреинът спря пред арменеца, и гласовете не се чуваха, удавени във врявата, но се разбра, че попита за цената на кинжалите. И отсега нататък не се чу дума от целия разговор, но движенията и на евреина, и на арменеца бяха толкова красноречиви, че нямаше защо да се чуват думи.

Когато чу цената, евреинът вдигна ръце нагоре и се ужаси, сякаш видял беше да убиват баща му. И арменецът дръпна някакъв човек от тълпата и пъхна в ръцете му един от кинжалите, и почна да му обяснява, като размахваше ръце, какво съкровище е пред очите му. А човекът се опита да си тръгне, но арменецът отново го дръпна, сякаш на него щеше да продава кинжалите. И отчаяно, и разпалено размахваше два кинжала в двете си ръце, та хората наоколо помислиха, че някои ей сега ще се колят, та се струпаха наоколо. Така Аспарух и жрецът нищо не можеха да видят, но над малката тълпа от време на време или излитаха размаханите ръкави от широката дреха на евреина, или грейваше синьо-червеното сияние на кинжал. А тълпата се пръсна и като се олюляваше и бършеше потта от челото си, евреинът дойде при жреца и Аспарух. Но пак се направи, че не ги познава и си купи риба и хляб. И каза на жреца с пълна уста и с половин глас:

— Поиска петстотин и се съгласи да ги продаде за петдесет.

А жрецът попита:

— Колко струват?

Евреинът отговори:

— Тридесет.

И си тръгна, като се опита да се усмихне на Аспарух, но не успя, защото устата му беше пълна. И жрецът каза:

— Ела.

И двамата с Аспарух се спряха пред арменеца. А кинжалите отново спокойно лежаха на бялата кърпа. Като видя жреца и бегло погледна Аспарух, арменецът се изпъна и на лицето му се появиха строгост и раболепие — едновременно. И жрецът попита арменеца:

— Колко струват трите кинжала?

Арменецът отговори на болгарски:

— Петдесет ромейски златици с образа на Ираклий, защото сте от нашата земя.

И жрецът криво се усмихна, като чу „наша земя“ от устата на арменеца. И като вдигна един кинжал, подаде го на Аспарух. Но Аспарух не можа да го поеме, защото държеше хляба с рибата. Хвърли ги, а две псета се сбиха в краката му. И арменецът му подаде с усмивка за прошка бялата кърпа, за да избърше ръцете си. Изсипаните от кърпата два кинжала тихо иззвъняха. И като пое подадения кинжал, Аспарух се сепна, защото острието беше топло, нагрято от слънцето, а всеки е свикнал да усеща студено желязо. И без да ще, Аспарух почна да се любува на кинжала и позна, че това е работа на кавказки майстор. А жрецът се любуваше на Аспарух. И жрецът си каза: „Аспарух е като този кинжал. Хвала на Акага, че е изковала такова острие. И дори скъпоценната дръжка, която направи Кубрат, не похаби острието.“