Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Всичко се върна. Изнасилванията. Унижението. Десетилетията насилие, докато загуби всякаква представа за време докато бе почти мъртъв и останаха само непрекъснатите удари на сърцето и несъзнателното пов-дигане и спускане на гърдите му.
Чу странен звук. Осъзна, че стене.
О, Бела.
Изтри чело с ръката си. Бела. Господи бе го накарала да се срамува от белезите и от грозотата с, от белезите и съсипаното си тяло и от тъмната си противна природа.
На партито тя свободно разговаряше с братята му и жените, усмихваше се, смееше се. У нея имаше чар и непринуденост, които говореха за спокойния живот, който бе водила. Сигурно никога не бе чувала и една лоша думане се беше сблъсквала с безсърдечна постъпка. Със сигурност не бе проявявала жестокост или грубост към никого. Беше достойна жена съвсем различна от пропадналите курви, от които той се хранеше.
Не й повярва, когато му каза, че иска да легне с него, но истина беше така. Точно това означаваше влагата й, мека като коприна. Жените можеха да лъжат за много неща, но не и за това. Никога за това.
Зейдист потръпна. Когато я принуди да се наведе и докосна гърдите й, възнамеряваше да спре, въпреки думите си. Смяташе, че ще я уплаши, така че да го остави на мира. Щеше да я допусне до себе си и после да я отблъсне, преди да я отпрати да си върви.
Само че тя го искаше искрено.
Припомни си усещането когато плъзна длан между бедрата й. Беше толкова... мека. Така невероятно топла, гладка и влажна. Първата жена, която бе готова за него. Не знаеше какво да направи и в объркването му при него се завърна Господарката. Видя лицето й и усети тялото й върху своето.
Когато идваше при него, Господарката винаги беше възбудена и полагаше голямо старание той да е наясно с това, макар че никога не го караше да я докосва с ръце. Беше умна. След всичко, което му бе причинила, той би я разкъсал като бясно животно, ако можеше. И двамата го знаеха. Окованата заплаха, която той представляваше, я възбуждаше.
Замисли се защо Бела се чувства привлечена от него. Бе поради същата причина, нали? Секс, при който тя да доминира Окованият звяр, който да използва за удоволствие.
Или в случая с Бела той беше опасният мъжкар, който и бе нужен, за да изживее приключение.
Отново му се повдигна. Приведе се над тоалетната.
- Мислех, че си просто жесток - каза Бела зад него. Не знаех, че наи-стина ти призлява от мен.
По дяволите. Не беше заключил вратата.
Бела обви ръце около тялото си. Това надхвърляше и най невероятните неща, които би могла да си представи. Зейдист бе прострян полугол пред тоалетната, пуловерът му бе увит около ръката му, мъчителните вдишвания на пресъхналото му гърло го караха да потръпва.
Докато той ругаеше, тя се загледа в тялото му. Мили Боже, гърбът му. Широките му плещи бяха набраздени от белези, свидетелстващи за отдавнашни удари с камшик, които, като белега н лицето му по някаква причина не бяха зараснали добре. Макар че тя не можеше да се досети как е станало това.
- Защо си пак в стаята ми? - попита той, а гласът му отекна в банята.
- Ами... исках да ти се разкрещя.
- Имаш ли нещо против първо да приключа с повръщането?
Водата плисна и заклокочи, докато той пускаше водата.
- Добре ли си?
- Да, голяма веселба е.
Тя влезе в банята и веднага й направи впечатление, че е много чиста, блестящо бяла и абсолютно безлична.
За части от секундата Зейдист се изправи и се обърна към нея.
Тя прикри възклицанието и изненадата си.
Макар очевидно силни, мускулите му бяха релефно очертани, всеки един се виждаше отделно и ясно. За воин, за мъж изобщо, той беше слаб, прекалено слаб. Изглежда, наистина гладуваше. Освен това имаше белези и по гърдите, макар и само на две места - върху левия гръден мускул и на дясното рамо. И двете му зърна бяха продупчени - сребърни халки с малки топчета блестяха на светлината, когато вдишваше и издишваше.
Но не тези неща я стреснаха. Шокът дойде от широките ивици, татуирани около врата и китките му.
- Защо имаш белези на кръвен роб? - прошепна тя.
- Сети се сама.
- Но това...
- Не би могло да се случи на някой като мен?
- Да. Ти си боец. Благородник.
- Съдбата е жестока кучка.
Сърцето й се отвори и всичко, което бе мислила за него, се промени. Той вече не беше вълнуващо предизвикателство, а мъж, когото искаше да утеши. Да приласкае. Да го прегърне. Пристъпи към него, без да мисли.