Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Но тогава Зейдист влезе в залата. Беше се преоблякъл в бели спортни дрехи и носеше в ръка черна чанта. Без изобщо да погледне към нея, се приближи зад Фюри, който стоеше на няколко крачки встрани.
Фюри се обърна и се отдръпна, когато видя чантата.
- Не, Зи. Не искам...
- Или ще го направиш ти, братко, или ще намеря някой друг, който иска.
Подаде му чантата.
Фюри се втренчи в нея. После я взе. Ръката му трепереше. Двамата излязоха заедно.
41
Мери остави празните чинии до мивката и подаде ма Рейдж един поднос, за да съберат заедно останалите неща. Партито вече бе свършило и всички помагаха в разтребването. Когато излязоха във фоайето, тя каза:
- Толкова е хубаво, че Уелси и Тор взеха Джон при себе си. Искаше ми се да го видя тази вечер, но се радвам, като знам че е в добри ръце.
- Тор ми каза, че горкото хлапе не може да стане от леглото, толкова е изтощено. Само ядял и спял. Ей, между другото, мисля че си права. Фюри като че ли харесва Бела. Почти през цялото време я гледаше. Не съм го виждал да прави така преди
- Но след това, което каза за...
Докато минаваха край стълбището, под него се отвори скрита врата. Излезе Зейдист. Лицето му бе насинено, ризата му беше paзкъсана. По него имаше кръв.
- О, по дяволите - промърмори Рейдж. Братът ги отмина, черните очи със стъклен поглед не се обърнаха към тях. Леката усмивка на задоволство изглеждаше съвсем не на място на лицето му, сякаш бе получил хубава вечеря или добър секс вместо жесток бой. Качи се бавно по стълбите, единият му крак се прегъваше трудно.
- Най-добре да отида да видя Фюри. - Рейдж подаде подноса на Мери и я целуна леко. - Може да се забавя.
- Защо Фюри би... О... Господи...
- Само защото е принуден. Това е единствената причина, Мери.
- Добре... Остани колкото трябва.
Но преди Рейдж да стигне до вратата, Фюри влезе, облечен в спортен екип. Изглеждаше изтощен като Зейдист, само че по него нямаше никакви белези. Не, не беше така. Кокалчетата на ръцете му бяха подути и разранени, а по гърдите му имаше размазани петна от кръв.
- Хей, братко - каза Рейдж.
Фюри се огледа, сякаш с изненада откриваше къде се намира. Рейдж пристъпи и застана пред него.
- Братко?
Празният поглед изчезна и очите на Фюри се фокусираха.
- Здравей.
- Искаш ли да се качиш горе? Да си починеш?
- О, да. Не. Добре съм - Очите му се стрелнаха към Мери. После се отклониха. - Аз, ъ - ъ, добре съм. Да, наистина. Партито е свършило, предполагам?
Рейдж взе чантата. Бледорозовата риза на Фюри се подаваше, прещипана от ципа.
- Хайде, да се качим заедно.
- Трябва да останеш при жена си.
- Тя разбира. Да вървим заедно, братко.
Раменете на Фюри се отпуснаха.
- Да, добре. Да, аз не... Не бих искал да съм сам точно сега.
Късно през нощта Рейдж най-после се върна в тяхната стая. Знаеше, че Мери ще е заспала, така че затвори тихо вратата.
На нощната масичка до леглото гореше свещ и на светлината й той видя, че леглото е разхвърляно. Мери бе избутала завивката и бе разместила възглавниците. Лежеше по гръб, прелестната кремава нощница се бе увила около кръста й, откривайки бедрата й.
Той не беше виждал копринената дреха преди и разбра, че я е облякла, защото е искала тази вечер да бъде специална. Гледката го замая и макар желанието да го изгаряше, коленичи от нейната страна на леглото. Имаше нужда да е близо до нея.
Не знаеше как Фюри успява се справи, особено през нощ като тази. Единственият човек, когото братът обичаше, бе поискал да го бият до кръв, бе настоявал да получи болка и наказание. И Фюри бе направил онова, което искаха от него, поемайки страданието на близнака си. Зи без съмнение щеше да спи докато се оправи. Фюри щеше да остане объркан и затворен и себе си дни наред.
Беше добър, предан, силен и отдаден на Зи. Но преживяването и изкупването на вината за всичко, което се бе случило със Зейдист, го убиваше.
Господи, как можеше някой да се справи със задачата да бие човека, когото обича, защото това е единственото, което другият иска?
- Миришеш хубаво - промърмори Мери, сви се от нейната страна на леглото и го погледна. - Като „Старбъкс".
- От червения дим е. Фюри пуши нещо много силно, но не го виня. - Рейдж взе ръката й и се намръщи. - Пак имаш треска.
- Вече свърши. Чувствам се по-добре. - Целуна китката му. - Как е Фюри?
- Ужасно.
- Зейдист често ли го кара да прави така?
- Не. Не знам каква беше причината тази вечер.
- Съжалявам и за двамата. Но повече за Фюри.