Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Просто нямаше начин всички приказки за Зейдист да са верни. За Бога, хората твърдяха, че живее от кръвта на жени проститутки. Това дори беше физиологически невъзможно, освен ако не пиеше през нощ. А даже и да беше така, как би могъл да остане толкова силен с такава слаба храна?
Бела се обърна с гръб към бара и огледа залата. Зейдист беше изчезнал.
Надникна във фоайето. Изобщо не го бе видяла да си тръгва. Сигурно се беше дематериализирал...
- Мен ли търсиш?
Тя подскочи и обърна глава. Зейдист беше точно зад нея и търкаше яркозелена ябълка в ризата си. Вдигна я към устата си, загледан в гърлото й.
- Зейдист...
- Знаеш ли, за жена от аристокрацията си прекалено невъзпитана. - Оголи кучешките си зъби и захапа яркозеления плод с хрущене. - Майка ти никога ли не ти е казвала, че не е учтиво да зяпаш другите така?
Тя го гледаше как дъвче, челюстта му се движеше кръгообразно. Господи, само като гледаше устните му, оставаше без дъх.
- Не съм искала да те обидя.
- Но го правиш. И докато сме на тази тема, мисля, че разстройваш скъпия ми близнак.
- Какво?
Очите на Зейдист се задържаха върху лицето й, после се преместиха към косата. Отхапа още едно парче от ябълката.
- Фюри те харесва. Мисля, че може би дори го привличаш, което се случва за пръв път. Поне откакто го познавам. Той не си губи ума по жени.
Странно, изобщо не бе доловила подобно нещо. Но пък вниманието й беше насочено единствено към Зейдист.
- Не мисля, че Фюри е...
- Наблюдава те непрекъснато. Докато ме гледаш, той гледа теб. И не защото се тревожи за теб. Очите му са приковани върху тялото ти. - Зейдист наклони глава. - Знаеш ли, може и да съм сбъркал. Може би ти си онази, която ще го разтърси дотам, че да се откаже от въздържанието. По дяволите, достатъчно си красива, а той все пак е жив.
Тя се изчерви.
- Зейдист, трябва да знаеш, че според мен си...
- Отблъскващ, нали? Нещо като хубава автомобилна катастрофа. - Отхапа отново от ябълката. - Разбирам, че си запленена, но трябва да насочиш погледа си другаде. Отсега нататък ще гледаш Фюри, ясно?
- Искам да гледам теб. Харесва ми да те гледам.
Очите му се присвиха.
- Не, не ти харесва.
- Напротив.
- Никой не обича да ме гледа. Дори аз.
- Ти не си грозен, Зейдист.
Той се засмя и проследи белега си с върха на нокътя си.
- Ето го абсолютното доказателство. Толкова абсолютно колкото и лъжата ти.
- Направо ме хипнотизираш. Не мога да спра да мисля за теб. Искам да съм с теб.
Зейдист се намръщи и се скова.
- Как точно да бъдеш с мен?
- Знаеш как. - Бузите й пламнаха от смущение, но прецени, че няма какво да губи. - Искам да... спя с теб.
Зейдист се отдръпна толкова бързо, че се блъсна в бара и докато бутилките с алкохол дрънчаха, тя разбра със сигурност, че историите за него бяха лъжа. Това не беше убиец на жени, ако не друго, изглеждаше потресен от мисълта, че я привлича сексуално.
Тя отвори уста, но Зейдист я прекъсна.
- Стой далеч от мен, момиче - каза той и хвърли недоядената ябълка в боклука. - Ако продължаваш, не знам какво ще направя, за да се защитя.
- От какво? Аз не те застрашавам.
- Ти не, но мога да гарантирам, че аз съм заплаха за здравето ти. Има основателна причина хората да стоят далеч от мен.
И с тези думи излезе от стаята.
Бела погледна мъжете край билярдната маса. Всички бяха заети с играта. Което бе чудесно. Не искаше никой да я уговаря да се откаже от това, което се готвеше да направи.
Остави чашата си с вино и се измъкна от билярдната зала. Излезе във фоайето и видя Зейдист да се качва по стълбите. След като го изчака да се отдалечи, тя бързо и тихо се качи до втория етаж. Когато стигна горе, зърна петата на ботуша му да се скрива зад един ъгъл. Притича бързо по килима, като се движеше на разстояние от него.
Зейдист вървеше навътре по коридора. Спря се, а тя се скри зад една мраморна скулптура.
Когато надникна, той беше изчезнал. Отиде до мястото, където го бе видяла да спира, и намери открехната врата. Промуши глава. В стаята беше тъмно, само светлината от коридора очертаваше ивица в непрогледния мрак. Освен това беше леденостудено, сякаш отоплението бе спряно не само за през нощта, а изобщо не бе включвано, въпреки че лятото отдавна беше свършило.