Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Фюри отскочи назад и отдръпна ръката си.
- За Бога, Рейдж! Какъв ти е... По дяволите. Очите ти. Променили са се.
Рейдж пребледня и залитна настрани, премитайки.
- Съжалявам. По дяволите, Фюри, дори не знаех, че съм...
Всички мъже в стаята оставиха нещата, които държаха в ръце, и го наобиколиха.
- Колко време има до промяната? - попита Фюри.
- Махнете жените - нареди някой. - Заведете ги горе. Въздухът се изпълни с шум от хора, напускащи залата. Вишъс стисна ръката на Мери.
- Ела с мен.
- Не - съпротивляваше се тя. - Стига. Искам да остана с него.
Рейдж извърна очи към нея и предишният странно вторачен поглед веднага се върна. После белите му очи се преместиха върху Вишъс. Устните на Рейдж откриха зъбите му и той изрева оглушително като лъв.
- Ви, пусни я. Веднага - каза Фюри.
Ви пусна ръката на Мери, но й прошепна:
- Трябва да се махнеш оттук.
Няма да стане, помисли си тя.
- Рейдж? - каза тихо Мери. - Какво става?
Той тръсна глава, отклони очи от нея и се подпря на мраморната камина. На лицето му заблестя пот. Тялото му се напрегна, сякаш се опитваше да я измести.
Времето едва ли не спря, докато той се бореше със себе си. Дишаше дълбоко и бързо, а ръцете и краката му трепереха. Мина доста време, преди тялото му да се отпусне и напрежението да се стопи. С каквото и да се беше борил, той бе победителят. Но бе спечелил с последни сили.
Отвори очи. Бяха възвърнали нормалния си вид, но той бе ужасно блед.
- Съжалявам, братя - промълви Рейдж.
После погледна към Мери и отвори уста. Но вместо да проговори, наведе глава, сякаш изпитваше срам.
Мери мина през стената от мъжки тела и сложи длани върху лицето му.
Той пое рязко дъх от изненада, а тя го целуна по устата.
- Да видим номера с черешата. Хайде.
Мъжете, застанали край тях, бяха замръзнали от учудване - усещаше го във втренчените им погледи. Рейдж също бе потресен. Но тя го загледа настойчиво и той започна да дъвче, като въртеше дръжката със зъби.
Тя погледна към бойците зад себе си.
- Той е добре. И двамата сме добре. Вървете да си довършите играта или каквото там правите? Трябва му малко време, а като го гледате всички така, не му помагате.
Фюри се засмя тихо и отиде при билярдната маса.
- Наистина е невероятна.
Ви взе щеката и чашата си.
- Да, наистина.
Партито се върна към нормалния си ход. Бела и Уелси слязоха отново, а Мери погали Рейдж по лицето и врата. Той сякаш не можеше да я погледне в очите.
- Добре ли си? - попита тихо тя.
- Толкова съжалявам...
- Остави тези съжаления. Каквото и да е това, не можеш да го избе-гнеш, нали?
Той кимна.
- Значи няма за какво да се извиняваш.
Искаше да разбере какво се бе случило току - що, но не тук и не сега. Понякога да се държиш като нормален бе най-доброто противодействие на странностите. Правилото „преструвай се, докато стане истина" беше по-ефективно от всички празни приказки на психоаналитиците.
- Мери, не искам да се страхуваш от мен.
Тя погледа известно време как устата и челюстта му си играят с черешовата дръжка.
- Не се страхувам. Ви и Фюри може би щяха да си имат известни неприятности, но мен нямаше да ме нараниш. Нямам представа защо съм толкова сигурна. Просто го знам.
Той въздъхна дълбоко.
- Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.
После се усмихна.
Тя се засмя силно и внезапният звук накара всички глави да се обърнат. Дръжката на черешата беше завързана спретнато около единия от кучешките му зъби.
40
Бела го гледаше втренчено. Требваше да престане. Само дето не можеше да се въздържи. Зейдист бе единственото, което виждаше.
Всъщност той не се включи в партито. Като се изключеше случилото се с Рейдж, Зейдист се държеше настрани от всички. Не говореше с никого. Не пиеше нищо. Не ядеше нищо. Стоеше като статуя до един от високите прозорци и тази негова неподвижност бе омагьосваща. Дори не си личеше, че диша. Само очите му се движеха.
И винаги избягваха нейните.
Бела освободи и двамата от неловкото положение, като отиде да си вземе още вино. Билярдната зала тънеше в полумрак. Беше луксозно обзаведена, стените бяха покрити с тапети от тъмнозелена коприна и сатенени драперии в черно и златисто. В отсрещния ъгъл, където бе разположен барът, сенките бяха още по-дълбоки и тя се скри в тях.
Може би оттам щеше да го наблюдава по-незабелязано.
През последните няколко дни беше разпитвала тук - там и беше чула разни истории, свързани с него. Слуховете бяха направо ужасни, особено когато ставаше дума за жени. Хората разказваха, че убивал предста-вителките на нейния пол за забавление, но не можеше да не се замисли доколко тези разкази бяха истина. Нямаше как да не се говори за мъжки вампир, който изглежда толкова опасен. Така беше и с брат й. От години слушаше да си шепне какво ли не за Ривендж, но всичко бе лъжа.