Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Очите й привикнаха с мрака. Видя широко, разкошно легло, покрито с тежко яркочервено кадифе, което се спускаше до пода. Останалото обзавеждане бе също толкова пищно, макар че на пода в ъгъла имаше нещо странно. Постеля от одеяла. И череп.
Някой хвана Бела за ръката и я дръпна рязко вътре.
Вратата се затръшна и стаята потъна в пълен мрак. Нечии ръце я завъртяха, преди да успее да си поеме дъх, и я блъснаха с лицето напред в стената. Свещите се запалиха.
- Какво, по дяволите, правиш тук?
Тя опита да си поеме дъх, но не можа да вкара много въздух в дробовете си, защото Зейдист бе притиснал с ръка гърба й.
- Аз, ъ - ъ, аз... помислих, че можем да поговорим.
- Наистина. Това ли искаш да правим тук? Да говорим.
- Да, исках...
Ръката му стисна врата й като клещи.
- Не говоря с жени, които са толкова глупави, че да ме последват. Но ще ти покажа какво обичам да правя с тях.
Обгърна я през корема със силната си ръка, отдръпна рязко хълбоците й от стената и натисна главата й надолу. Тя загуби равновесие и се задържа на крака, като се хвана за декоративния корниз.
Усети възбудата му. Въздухът рязко излезе от дробовете й.
Горещина се разля между краката й, а гърдите му се допряха до гърба й. Той издърпа блузата от полата й и плъзна ръка върху корема й. Покри го целия с дългите пръсти на широката си длан.
- Жена като теб трябва да бъде с друг благородник. Или белезите и репутацията ми са част от тръпката?
Тя не отговори, защото бе останала без дъх. Той продължи:
- Да, разбира се, че е така.
Дръпна бързо сутиена й нагоре и хвана гърдите й. Тя изсъска и потръпна, внезапно обхваната от първична страст. Той се засмя тихо.
- Много ли бързам? - Хвана зърното на едната й гърда и го стисна, предизвиквайки едновременно удоволствие и болка. Тя извика. - Прекалено грубо ли е за теб? Ще опитам да съм по въздържан, но нали знаеш, че съм дивак. Затова го искаш, нали?
Но не, не беше прекалено грубо, нито прекалено бързо Господ да й е на помощ, харесваше й. Искаше да го направи веднага и с него. Гореше от желание да наруши правилата, копнееше за опасност и тръпка, за дивата му топлина и мощ. Беше толкова готова... Той вдигна полата и оголи хълбоците й. Оставаше да отмести лентата на бикините й и можеше да потъне в нея.
Само че искаше да го вижда, докато влиза в нея. И да докосна тялото му. Опита се да се изправи, но той я спря - натисна врата й и я задържа в същото положение.
- Съжалявам, правя го само така.
Тя се бореше, беше готова да умре, за да го целуне.
- Зейдист...
- Малко е късно да размисляш. - Гласът му звучеше чувствено - провлечен в ухото й. - По някаква причина те искам. Много. Така че направи услуга и на двама ни и стискай зъби. Ще стане бързо
Ръката му пусна гърдите й, плъзна се между краката и намери сърцевината й. И той се вцепени.
Тя инстинктивно движеше хълбоците си, триеше се в пръстите му, наслаждаваше се на прекрасното усещане от допира му. Той отскочи назад.
- Махай се оттук.
Объркана и възбудена до полуда, тя се олюля, докато се и изправяше.
- Какво?
Зейдист отиде до вратата, отвори я рязко и се втренчи в пода. Когато тя не помръдна, той изръмжа:
- Излизай!
- Защо...
- Господи, призлява ми от теб.
Бела усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Смъкна полата си надолу и оправи блузата и сутиена си с треперещи пръсти После избяга от стаята.
Зейдист затръшна вратата и се втурна към банята. Вдигна бързо тоалетната седалка, наведе се и повърна ябълката, която бе изял. Пусна водата и се отпусна на пода, разтреперан и замаян.
Опита се да вдиша дълбоко няколко пъти , но усещаше единствено аромата на Бела. Прелестната й необяснима възбуда беше върху пръстите му. Свали бързо пуловера си и го уви около ръката сив желанието си да прикрие уханието.
Господи, съвършената й мекота, като сатен Разкошния аромат на страстта й.
От сто години нито една жена не беше се възбуждала от него. Не и от времето, когато беше кръвен роб. А тогава … той не го искаше, беше привикнал да се страхува точно от тази възбуда.
Опита се да съсредоточи мислите си върху настоящето, но миналото го влечеше надолу.
Върна се обратно в килията, прикован, тялото му не му принадлежеше. Усети ръцете на господарката и миризмата на мехлема, с който тя трябваме да го маже за да получи ерекцията, която й бе нужна. А после го възсядаше и не спираше, докато не си получи оргазма си.След това го връхлиташе болката от ухапването и смукането докато тя се хранеше от вените му.