Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Както лежеше по гръб и безпомощно мърдаше ръце и крака, приличаше на майски бръмбар, който след малко ще умре. О. хвърли поглед към чантичката.
- Да не би да водиш алтернативен живот, С?
О. вдигна чантичката и прерови съдържанието. Шишенце с хапчета. Кърпички. Тампони. Мобилен телефон. Портмоне.
Извади шофьорската книжка. Кестенява коса. Сиви очи Беше невъзможно да прецени дали жената е вампир или човек. Адресът беше някъде из пущинаците по шосе 22.
- Кажи ми дали схващам правилно какво е станало - каза О. - Ти и един от онези братя сте влезли в ръкопашен бои с воина е имало жена. Избягал си, след като те е ранил и си задигнал тази чантичка, за да убиеш приятелката му. Проблемът е, че раните ти са били прекалено сериозни и откакто си се върни лежиш тук. Така ли е?
О. пусна документите в чантичката и погледна надолу към мъжа. Очите на С. се въртяха като стъклени топчета, свободно поставени в главата му, която губеше формата си като спукана торба.
- Знаеш ли, С, ако зависеше от мен, щях просто да те зарежи тук. Не знам дали си наясно, но когато се разпаднем, ние се връщаме при Омега. Повярвай ми, онова, което ще откриеш при него от другата страна, ще те накара да гледаш на това, което ти се случва сега, като на истинска ваканция. - Озърна се. - За нещастие мястото се вмирисва заради теб. Ще влезе някой и ето ти беда.
О. взе ножа и стисна здраво дръжката. Вдигна го над рамото си, а облекчението, което С. изпита, сложи край на гърчовете му
- Наистина не трябва да си мислиш, че ще стане по-добре - каза тихо О.
Заби ножа в гърдите на лесъра. Блесна светлина и се чу пукот. И С. изчезна.
О. взе чантичката и излезе.
***
Мери отиде до Рейдж, като криеше ръка зад гърба си, изчаквайки подходящия момент. Той играеше билярд. Двамата с Бъч здравата биеха Ви и Фюри.
Загледа се в тях и реши, че наистина харесва братята. Дори Зейдист, въпреки мрачното му излъчване. Бяха толкова мили, отнасяха се с нея с уважение и почит, а тя не бе сигурна какво е направила, за да ги заслужи.
Рейдж й намигна, като се навеждаше над масата и насочваше щеката си.
- Защото те е грижа за него - каза някой в ухото й. Подскочи от изненада и се обърна рязко. Вишъс стоеше точно зад нея.
- За какво говориш?
- Затова те харесваме толкова. И преди да ми кажеш да спра да чета мислите ти, знай, че не исках да го правя. Тази беше твърде силна, за да я изключа. - Вампирът отпи водка от ниска, широка чаша. - Но това е причината, поради която те приемаме. Като се отнасяш добре с него, оказваш чест на всеки един от нас.
Рейдж сведе поглед и се намръщи. След като мина неговият ред, той заобиколи масата, за да отиде при нея и демонстративно изблъска с тяло Ви от пътя си.
Вишъс се засмя.
- Кротко, Холивуд. Тя не забелязва никого освен теб.
Рейдж изръмжа и я притисна до хълбока си.
- Не забравяй това и дръж ръцете и краката си по местата им.
- Знаеш ли, никога досега не си се държал като ревнивец.
- Така е, защото никога досега не съм имал нещо, което искам да запазя. Твой ред е да играеш, братко.
Ви остави питието си и се зае сериозно с играта, а Мери протегна ръка. От пръстите й висеше и се поклащаше череша.
- Искам да видя и другия ти номер - каза тя. - Каза ми, че можеш да направиш нещо страхотно с езика си и с дръжка от череша.
- Стига... - засмя се той.
- Какво? Няма ли такъв номер?
Той се усмихна.
- Само гледай какво правя с устата си.
Като я гледаше изпод полуспуснатите си клепачи, Рейдж се наведе към ръката й. Езикът му се показа и хвана черешата, придърпвайки я между устните. Сдъвка я, после тръсна глава, докато я гълташе.
- Не е съвсем същото - промърмори.
- Какво?
- Твоите тайни са много по-сладки.
Тя се изчерви и закри очите си с ръка.
О, разбира се. Сега той си мисли за секс.
Вдишвайки дълбоко, тя долови еротичния, тъмен аромат, който Рейдж излъчваше винаги когато искаше да е с нея. Повдигна ръката си и го погледна.
Той се взираше в нея като омагьосан. А зениците му бяха бели и блестяха като току - що навалял сняг.
Мери спря да диша.
Там вътре има нещо, помисли тя. Нещо друго я гледаше през втренчените му очи.
Фюри се приближи усмихнат.
- Иди си намери друго място, ако ще правиш така, Холивуд. Нямаме нужда да ни напомняш за всичко, което имаш.
Шляпна го по рамото с длан.
Рейдж се извърна вихрено и щракна със зъби към ръкава па брата. Звукът от затварянето на челюстите му беше достатъчни силен, за да прекрати всички разговори в стаята.