Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Той й се усмихна, изпълнен с любов заради нейната загриженост за братята.
Мери се надигна бавно и изви крака, за да ги спусне от леглото. Горната част на нощницата й беше от дантела и той виждаше гърдите й през нея. Бедрата му се стегнаха. Затвори очи.
Това беше ад. Желанието да бъде с нея. Страхът от онова, което може да й причини. И дори не мислеше за секс. Искаше да я прегърне.
Ръцете й се повдигнаха към лицето му. Палецът й се плъзна по устата му и устните му се отвориха сами в неволна покана, която Мери прие. Наведе се и го целуна, езикът й се плъзна в устата му и взе онова, което той знаеше, че не бива да предлага.
- М - м - м. Имаш чудесен вкус.
Беше пушил малко от червения дим с Фюри, защото знаеше, че ще се върне при нея, с надеждата, че успокоителното им ще свали част от напрежението. Не би могъл да се справи, ако се повтореше онова, което се случи в билярдната зала.
- Искам те, Рейдж.
Тя се премести, разтвори крака и придърпа тялото му към себе си.
Вихрушка от енергия се сгъсти по продължение на гръбначния му стълб и се насочи навън, пронизвайки дланите и стъпалата му, принуждавайки ноктите му да скърцат от болка и кожата на главата му да изтръпне. Облегна се назад.
- Виж, Мери...
Тя се усмихна, свали нощницата през глава и я хвърли. Дрехата се завъртя и падна на пода. Голата й кожа, окъпана на светлината на свещта беше като капан. Той не можеше да помръдне.
- Люби ме, Рейдж.
Тя взе ръцете му и ги сложи върху гърдите си. Макар да си повтаряше, че не бива да я докосва, той обви длани около хълмчетата, палците му галеха зърната й. Тя изви гръб.
- О, да. Харесва ми.
Той се наведе към шията й и близна вената. Толкова силно искаше да пие от нея, особено както държеше главата му, притисната до себе си, сякаш и тя искаше това. Не че имаше нужда от храна. Умираше от желание да я има в тялото си, в кръвта си. Искаше тя да поддържа живота му, да живее чрез нея. Копнееше тя да направи същото с него.
Мери обви ръце около раменете му и го придърпа назад в опит да го накара да легне. Бог да му е на помощ, той й позволи. Сега беше под него и излъчваше аромата на възбудата, предизвикана от него.
Рейдж затвори очи. Не можеше да й откаже. Не можеше да спре силата, която се надигаше вътре в него. Разпънат между двата порива, той я целуна и започна да се моли без глас.
Нещо не е наред, мислеше си Мери.
Рейдж избягваше допира й. Когато поиска да свали ризата му, той не й позволи да я разкопчае. Посегна да докосне ерекцията му, но той отмести бедрата си. Дори когато смучеше гърдите й, а ръката му се плъзгаше между краката й, той сякаш я любеше отдалеч.
- Рейдж... - Гласът й прекъсна, защото усети устните му на шията си. - Какво има?
Големите му ръце разтвориха широко краката й, устата му се притисна към вътрешната страна на бедрото й. Захапа я леко. Кучешките му зъби се плъзгаха по кожата, без да й причиняват болка.
- Рейдж, спри за минутка...
Той сложи уста върху сърцевината й, наслаждавайки се на вкуса. Тя изви тяло, за да се надигне от леглото, възбудена от гледката на русата му глава, приведена надолу, и свитите рамене под коленете й. Краката й изглеждаха толкова бледи и тънки на фона на масивното му тяло.
Само още миг и щеше да потъне в забрава.
Хвана кичур от косата му и го отблъсна рязко от себе си.
Синьо - зелените му очи блестяха. Дишаше тежко през отворените си, блестящи устни. Без да бърза, хвана долната си устна със зъби и я всмука. После езикът му облиза горната с бавно, продължително движение.
Тя затвори очи, топеше се от желание.
- Какво не е наред? - запита с дрезгав глас.
- Не знаех, че нещо не е наред. - Плъзна кокалчетата на ръката си по сърцевината й, като търкаше чувствителната кожа. - Не ти ли харесва?
- Харесва ми, разбира се. Палецът му започна да описва кръгове.
- Тогава нека да продължа.
Преди да успее да наведе глава и отново да притисне езика си в нея, тя сви крака около ръката му, доколкото й позволяваха силите.
- Защо не ми позволяваш да те докосвам?
- Докосваме се. - Той раздвижи пръстите си. - Ето, тук съм. О, Господи, възможно ли беше да изпита по-силна възбуда?
- Не, не си.
Опита се да се отдръпне от него и да седне в леглото, но свободната му ръка се стрелна към нея. Дланта му спря върху гърдите й и я притисна обратно върху леглото.
- Не съм свършил - каза той с дълбок глас.
- Искам да докосвам тялото ти.
Очите му засияха с ярка светлина. Но после блясъкът изчезна внезапно и през лицето му бързо премина сянката на някакво чувство. Страх? Не можа да разбере, защото той сведе глава. Целуна горната част на бедрото й, като я притискаше и галени леко с бузата, челюстта и устата си.